Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Това няма логика и ти го знаеш. Защо му е на някого да признава за убийство, което не е извършил?

Сноу поклати глава.

— Не знам, но така е станало. Мъжът ти се измъкна. — Размаха пушката пред лицето й. — И аз ще се погрижа да си получи заслуженото.

— Тогава и теб ще изпратят в затвора. Това ли искаш? В затвора ли искаш да прекараш остатъка от живота си? С какво ще помогне това на брат ти?

Сноу закрачи напред–назад до леглото.

— Не съм глупав. Знам, че нищо не може да върне Престън. Не го правя, за да го върна, искам да дам на мъжа ти урок.

— Ако го застреляш, той няма да научи нищо, нали?

Сноу спря да крачи и отново насочи пушката към нея.

— Пак се държиш покровителствено! — изсъска.

— Просто казвам. Отмъщението няма да ти донесе нищо добро. На никого няма да донесе добро.

Тя отметна юргана и смъкна крака на пода.

Сноу отстъпи и размаха пушката.

— Какво правиш?

Сам не му обърна внимание, взе халата си.

— Искаш ли кафе? — попита, докато стягаше колана си.

— Какво?

— Виж, дошъл си очевидно, за да застреляш Тери. Него го няма, а ти явно не смяташ да убиваш мен. Поне не умишлено. Защо не поговорим като културни хора?

Сноу остана на мястото си; поклати глава, сякаш не знаеше как да реагира.

— Не. Стой тук. Ще остана, докато се прибере.

Той насочи пушката в корема й.

— Нали вече казах, че може и да не се върне. Може да не се прибере цяла нощ. Няма да му е за пръв път. Дай поне да ти направя кафе. Става ли? Можем да го чакаме и на долния етаж.

Сноу я погледна колебливо, после свали пушката. Вдигна рамене.

— Да. Добре.

Сам кимна и тръгна надолу. Сноу я последва на пръсти и Сам си даде сметка, че се старае да не събуди Триша. Тя се усмихна. Сноу бе объркан млад човек, не приличаше на хладнокръвен убиец.

Тя сложи чайника и извади нескафе и захар от шкафа. Сноу закрачи напред-назад.

— Щях да ти предложа безкофеиново, но нямам — каза Сам.

Сноу се намръщи.

— Моля?

— Седни, Люк, ще изтъркаш дупка на плочките.

Сноу свали шапката си и още плитчици се разпиляха по раменете му. Седна на един стол и остави пушката на съседния внимателно, да не е насочена към Сам.

— Откъде я взе? — попита тя и кимна към пушката.

— От един човек в кръчмата. За триста кинта. — Той я погледна виновно. — Не исках да те плаша.

— Много мило от твоя страна, Люк — усмихна се Сам. — Говориш мило, но това са пълни глупости. Какво щеше да направиш, ако съпругът ми лежеше до мен? Какво щеше да стане, ако го беше застрелял? Захар?

Сноу се намръщи озадачено.

— Моля?

— Захар. Искаш ли захар, защото нямаме. Използваме нискокалоричен подсладител.

— Не. Не, без захар. Само мляко.

Чайникът завря и Сам направи две чаши кафе. Подаде едната на Сноу и той кимна за благодарност, хвана я с две ръце и започна да духа течността, за да я изстуди.

— Сигурно нямаше да го направя — прошепна той. — Не знаех какво друго да направя.

Сам седна срещу него.

— Защо си толкова сигурен, че съпругът ми е убил брат ти?

Сноу вдигна рамене.

— Полицията така твърди. Онзи детектив, Уелч.

Сам поклати глава.

— Уелч преследва съпруга ми от години, Люк. Полицията е пълна с продажни ченгета, а брат ти беше наркопласьор, нали? Сигурно е имал много врагове.

— Да, все му повтарях, че си търси белята…

— Не искаше ли да слуша?

— Не. Нищо не можех да направя. Алиша също опитваше да го вкара в правия път, но той и нея не слушаше.

Сам се намръщи.

— Коя Алиша?

— Жената на Престън.

Сам остави чашата си.

— Никой не спомена за нея в съда.

— Не. Бяха разделени. Тя го заряза много преди… — Сноу не завърши; отпи глътка кафе, после продължи: — Сега е в Бристол, доколкото знам. — Той погледна часовника си. — Май трябва да си ходя. Жена ми ще полудее, ако остана цяла нощ.

Той стана и се пресегна към пушката. Сам го хвана за ръката.

— Защо не я оставиш при мен?

Сноу се усмихна виновно.

— Човекът, от когото я купих, обеща да ми върне половината пари, ако му я занеса, без да съм стрелял.

Сам пусна ръката му и той взе оръжието внимателно, сякаш се опасяваше да не се счупи.

— Няма да ви досаждам повече — увери я той. — Не се тревожете.

Сам постави ръка на рамото му и го стисна леко.

— Много съжалявам за брат ти.

Сноу кимна.

— Благодаря.

Шон Кели се намръщи при вида на посетителя в залата за разпити. Обърна се към надзирателя, който го беше довел:

— Казал съм му всичко, което имам за казване.

— Сядай и млъквай — изсъска Франк Уелч.