Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Изразходваш излишната енергия, а? — заговори Тери. — Сега нямаш върху кого да си изкарваш яда.

Никълс застина с тежестите върху гърдите.

— Тери… аз… тя падна… — започна да заеква.

— О, нещастен случай, а? — Тери се наведе и вдигна една тежест от два килограма. — Навсякъде стават такива неща, нали?

Тери хвърли тежестта върху Никълс и го удари по гърдите.

— За бога! — извика банковият чиновник. Скочи на крака, хвърли тежестите на пода и започна да разтрива гърдите си. — Можеше да ми счупиш ребрата.

Носеше фланелка за ръгби и широки черни шорти. Тери опря пръст във фланелката му.

— Малко за обратни ми се вижда тази игра, ръгбито. Цялото това докосване, хващане, навиране на главата между краката на други мъже. — Той отново заби пръст в гърдите на Никълс, достатъчно силно, за да го накара да отстъпи. — Малко подозрително ми се вижда. Виж, футболът, това е мъжка игра. Но в края на краищата ти никога не си бил истински мъж, нали?

Никълс замахна, но Тери се отдръпна и избегна удара. Ухили се.

— И това ли беше нещастен случай? Май не оцених правилно този съвсем безобиден жест на привързаност.

Той зашлеви шамар на Никълс.

Никълс изръмжа и замахна отново, но Тери блокира ръката му и го удари два пъти в слънчевия сплит. Никълс се наведе, едва си пое дъх. Тери го удари с все сила с лакът в лицето. Никълс залитна назад, от счупения му нос рукна кръв.

— Така е по-различно, а? — продължи Тери. — Когато противникът може да се отбранява.

Никълс избърса разкървавената си уста.

— Съжалявам — промълви.

— Не, не съжаляваш. Още не.

Тери удари Никълс в лицето и той се спъна в едни тежести и падна назад. Тери започна да го рита с все сила в бъбреците. Никълс се сви на топка, но така гърбът му стана още по-уязвим и Тери продължи да го рита с още по-голяма злоба.

Никълс се извъртя, опита да защити гърба си. Тери скочи върху него, притисна ръцете му с колене и започна да го налага с юмруци, докато лицето на зет му не заприлича на кървава пихтия. Тери спря и погледна Никълс. Очите на банковия чиновник бяха подути, полузатворени. Той се закашля, изплю кръв и от устата му изпаднаха два зъба.

Тери се наведе, хвана Никълс за яката и го изправи на колене.

— Чуваш ли ме сега? — изсъска.

Никълс изстена и кимна.

— Отвори си шибаните очи.

Никълс се подчини и го погледна уплашено. Тери извади пистолета, допря дулото до челото му и вдигна петлето с палец.

— Мъртъв си — изсъска.

— Моля те, недей…

— Ти си страхливец, който бие беззащитни жени. Никой няма да заплаче за теб.

Пръстът на Тери потрепна на спусъка.

Никълс се разхлипа. Замириса на урина и шортите му потъмняха отпред. Тери сбърчи нос с отвращение.

— Не ме убивай — проплака Никълс. — Моля те, не ме убивай.

Тери изгледа презрително зет си. Никълс затвори очи и продължи да хленчи. Тери свали пистолета и блъсна банковия чиновник отново на пода. Застана над него и насочи оръжието в главата му.

— Тя лежи в болницата цялата в катетри и рани — изсъска. — Едва не я уби. Кажи ми поне една скапана причина да не ти пръсна главата на часа.

Мокрото петно между краката на Никълс се увеличи.

— Толкова си противен.

— Съжалявам — проплака Никълс.

Тери дишаше тежко. Насочи пистолета между очите на зет си. Замисли се за Лора и за това, което й бе сторил този човек, и гневът му се усили. Пръстът му отново потрепна на спусъка. Никълс се сви на топка, по разкървавеното му лице потекоха сълзи.

Тери изпухтя презрително.

— Ето какво ще направиш. И ако не се подчиниш, си мъртъв, ясно ли е?

Никълс кимна кратко. Изплю още кръв.

— Сега отиваш у вас, взимаш си паспорта и каквото друго ти трябва и изчезваш от страната. Не ме интересува къде ще идеш и какво ще правиш, но ако пак те срещна във Великобритания, смятай, че си мъртъв. Ще те убия. Ще те убия и окото ми няма да мигне.

Никълс затвори очи и закима. Дишаше на пресекулки. Тери го хвана за косата и удари главата му в пода.

— Не припадай, мръсник! — изкрещя. — Отвори си шибаните очи!

Той удари зет си с пистолета по носа.

Никълс се подчини, но погледът му беше размътен, явно едва се държеше в съзнание.

— Да не си посмял да правиш каквито и да било опити да говориш с дъщеря ми. Остави й писмо, че заминаваш. Наеми адвокат да уреди развода. Ако разбера, че си й се обаждал, ще те убия. Ясно ли е?

— Работата ми… — изстена Никълс.

— По дяволите да върви работата ти! Кажи им каквото искаш, дребно нищожество такова. Не разбираш ли? Ако до двайсет и четири часа не си напуснал страната, си мъртъв.