Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Около станцията на метрото паркирането беше забранено, затова Макинли чакаше на стотина метра встрани. Щом Сам приближи, той слезе и й отвори вратата.

— Как мина, госпожо Грийн?

Сам запали цигара.

— Не мога да повярвам, че Тери успя да ме накара да правя такива неща. Да организирам контрабанда на наркотици, да изнудвам корумпирани полицаи, да подкупвам митничари. Превърна ме от майка и домакиня в мафиотски бос само за няколко седмици.

Макинли се усмихна.

— Отлично се справяте, госпожо Грийн. Човек би си помислил, че за това сте родена.

Тя дръпна силно от цигарата.

— Точно това ме плаши, Анди.

Водната повърхност проблясваше под светлината на прожекторите. Нощта бе ужасно студена и Уелч носеше дебело яке и вълнена шапка; въпреки че беше с ръкавици, държеше ръце дълбоко в джобовете. Той потропа няколко пъти с крака като нетърпелив кон.

— Пълни глупости — промърмори.

Симсън, Дъган и Кларк стояха под моста сгушени един до друг, за да се топлят.

— И на мен не ми се вижда много вероятно, шефе — съгласи се Симсън. — Кели никога преди не е стрелял.

— Рязани пушки — намеси се Дъган; извади от джоба си една плоска бутилка. — Стрелял е с рязани пушки.

Уелч погледна намръщено бутилката и Дъган бързо я прибра. Уелч стриктно следеше никой да не пие в работно време. Поне в присъствието на цивилни, а сега около канала имаше десетина зяпачи.

— Сноу не е застрелян с пушка — отбеляза кисело Уелч. — Застреляли са го с пистолет. Двайсет и втори калибър.

— Това казвам и аз — заяви Симсън. — Кели никога не е стрелял с пистолет.

В канала вече имаше двама водолази, други двама стояха отстрани и проверяваха екипировката си. Други членове на екипа държаха въжета, вързани за двамата им колеги под водата; един чакаше в гумена лодка по средата на канала. Претърсваха дъното вече повече от осем часа и бяха решили да продължат през цялата нощ, вместо да го отложат за сутринта. Уелч подозираше, че основната причина за това решение са по-високите ставки за извънреден труд, но не се противопостави. Искаше да сложи край на този фарс колкото се може по-бързо, за да се върне при началник Едуардс и да му каже с чисто сърце, че Кели е лъжлив мръсник, който трябва да бъде изправен на съд за подвеждане на следствието.

— Какво ще кажете за по едно кафе? — попита Кларк.

— Наоколо няма кафенета — отбеляза Уелч.

— На съседната улица има кръчма.

Уелч го изгледа на кръв.

— За вчерашен ли ме мислиш?

— Е, трябваше да пробвам, шефе — отвърна нагло Кларк.

Каналът беше само около пет метра дълбок и светлината от прожекторите на водолазите се виждаше на дъното. Уелч отново запристъпя от крак на крак. Реши да продължи още един час. Бяха започнали от мястото, описано от Кели, и сега търсеха в двете посоки по дължината на канала.

Един от зяпачите на другия бряг носеше фотоапарат с дълъг обектив и голяма светкавица. Приличаше на професионалист и Уелч отправи мълчалива молитва към небето да не е репортер. Вече си представяше заглавията: „Полицията възстановява следствието по случая «Тери Грийн».“ Той потрепери.

В канала забълбукаха мехурчета и на повърхността се появи ръка, държаща някакъв предмет. Нещо гладко и мокро проблесна на светлината на прожекторите. Нещо, обезпокоително напомнящо пистолет.

— Мамка му — изруга Уелч.

— Прилича на двайсет и втори калибър — отбеляза Дъган.

Тери закачи кърпата си до вратата на банята и влезе при душовете. Вътре имаше трима мъже, и тримата му кимнаха за поздрав.

Тери се насапуниса и с наслада се пъхна под горещия душ. Едно от нещата, които му липсваха най-много, беше възможността да се къпе, когато си поиска. Тримата затворници приключиха банята и си тръгнаха; шляпането от босите им крака по плочките заглъхна. Тери затвори очи и пъхна лице под струята.

Завъртя се и разпери ръце. Чу стъпки и отвори очи. В банята влязоха двама облечени мъже. Тери познаваше единия — Родни Хобсън: с бръсната глава, целия покрит с татуировки, излежаваше присъда за двойно убийство. Другият бе по-нисък, набит, с физиономия на жаба — дебели устни и изпъкнали очи. Казваше се Бирн и както Хобсън излежаваше доживотна присъда. Хобсън държеше самоделен нож — острие от бръснач, закрепено на дръжка от четка за зъби. Бирн носеше зловеща заострена метална пръчка, двайсетина сантиметра дълга. Двамата запристъпяха към Тери, без да обръщат внимание на водата, стичаща се по дрехите им.