Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери излезе изпод душа. Знаеше, че няма смисъл да казва каквото и да било: Хобсън и Бирн не бяха дошли да си приказват. Нямаше смисъл и да вика за помощ. Никой затворник нямаше да се притече, а и се съмняваше двамата мъже да са влезли в банята, без да ги е видял някой надзирател. Пазачите сигурно знаеха какво става. Трябваше да се спасява сам.

Хобсън замахна с острието и Тери отстъпи бързо. Хобсън се ухили. Тери се дръпна встрани и нападателят му също се премести. Хобсън се навря под струята и примигна от водата. Тери се възползва, бързо пристъпи напред и го ритна между краката. Хобсън успя да се извърти и кракът на Тери уцели бедрото му. Хобсън изръмжа и замахна с острието, пропусна на сантиметри крака на Тери.

Бирн се хвърли напред с металната пръчка, но Тери успя да отбие удара. Опита да хване ръката на Бирн, но нападателят се оказа твърде бърз.

Двамата мъже смениха позицията си, бяха се задъхали. Тери отскочи наляво към канала. Бръкна вътре и измъкна дълга оловна тръба. Беше я скрил там още в деня, когато Дюн го предупреди, че някой иска да го убие. Той я удари в дланта си и се ухили злобно на нападателите си:

— Добре, момчета. Да се повеселим.

Хобсън и Бирн се спогледаха бързо. Бирн, изглежда, се постъписа, но Хобсън кимна към Тери и изсъска:

— Да приключваме с този нещастник.

Бирн вдигна металната пръчка и пристъпи напред, но прекалено бавно. Тери замахна с тръбата и го удари по лакътя. Бирн изкрещя от болка и изпусна желязото, то издрънча на пода.

Тери опита да изрита оръжието му, но Хобсън се приближи, размахвайки бръснача. Тери отскочи бързо.

Бирн стискаше ранения си лакът.

— По дяволите, човече, използвай другата ръка — извика му Хобсън.

Запристъпя към Тери и ритна дългото желязо към Бирн, който се наведе и го взе с лявата ръка.

Хобсън продължи да настъпва, докато притисна Тери в ъгъла. Бирн се приближи зад другаря си с маниакален блясък в очите, дясната му ръка висеше безжизнено.

Хобсън се ухили победоносно.

— Мъртъв си, Грийн!

Тери не каза нищо. Бавно завъртя тръбата, застана разкрачен, с разперени ръце в очакване на следващия удар. Бирн щеше да опита да го прободе със заострения край на желязото. Хобсън трябваше да го пореже странично с бръснача. Различни оръжия, различен начин на нападение, различна отбрана. Тери се стараеше да диша спокойно, да се съсредоточи. Хобсън и Бирн се задъхваха като разярени бикове, гърдите им се повдигаха и отпускаха учестено.

Хобсън нападна пръв, замахна с острието към корема му. Тери си пое дълбоко въздух и замахна с тръбата към главата му. Улучи го в устата и му счупи един зъб. По лицето на Хобсън рукна кръв, той изстена и отстъпи. Бирн замахна с желязото към лицето му и Тери приклекна. Усети леко щипене на гърдите и осъзна, че Хобсън го е порязал.

Той се опря на коляно на пода и замахна с все сила с тръбата към прасеца на Бирн. Чу изпукване и нападателят се строполи със силен стон. Тери се изправи и се хвърли върху Хобсън. Фрасна го силно по бръснатата глава. Хобсън завъртя очи и се отпусна на колене. Тери го удари отново в тила и той падна по очи. Бирн стенеше и опитваше да се изправи. Тери го заудря в бъбреците и не спря, докато нападателят не престана да мърда.

Тери се изправи, олюлявайки се, над двамата ранени. Избърса лице, после върна тръбата в скривалището й. По плочките покапа кръв, водата я отми към канала. Тери огледа раната на гърдите си. Беше петнайсетина сантиметра дълга, точно над корема. Не изглеждаше особено дълбока, но щеше да има нужда от няколко шева.

Той взе кърпата, уви я около кръста си и излезе от банята.

Главен надзирател Ригс стоеше в тоалетната, облегнат на една от кабинките. Като видя Тери, той се изправи, по лицето му се изписа изненада. Загледа с отворена уста раната на гърдите на Тери.

Тери прокара пръст по разреза и показа кървавия си пръст на надзирателя, докато минаваше покрай него към дрехите си.

— Порязах се при бръснене, господин Ригс.

Началник Едуардс стоеше на прозореца с ръце зад гърба.

— Не мога да разбера това нежелание да приемеш нещата такива, каквито са, Франк — каза той.

Уелч, който крачеше напред–назад, поклати глава:

— Тери Грийн е убиецът на Престън Сноу. Ясно е като бял ден.

— Отстранен си от случая, Франк.

Уелч спря.

— Как пък не?

Едуардс потръпна. Изгледа сериозно подчинения си и Уелч осъзна, че е прекалил.

— Съжалявам — извини си той.

Едуардс кимна.

— Ама нали ви казвам — продължи Уелч по-предпазливо. — Шон Кели не го е направил. Няма начин. Лъже.