Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Едуардс се отдалечи от прозореца и седна зад бюрото си. Сключи пръсти и подпря брадичка на тях.

— Виж фактите, Франк. Защо му е на Кели да си проси доживотна присъда? Осъден е на седем години за въоръжен грабеж, вероятно ще излежи само четири. Той твърди, че е убил Сноу, каза ни къде е пистолетът. Нали това е оръжието на убийството?

Уелч кимна. Криминолозите бяха установили, че куршумите, убили Сноу, са били изстреляни от пистолета, намерен в канала.

— Пък и така и не измислихме мотив Грийн да убива Сноу — добави началникът.

— Свада между наркотърговец и пласьора му. Всеки ден стават такива убийства.

— Да, но нямаме нищо конкретно, Франк. Кели има мотив. Пари.

Уелч поклати глава.

— Тери Грийн ще е вън от затвора, преди да се обърнеш, Франк. — Едуардс постави ръце върху бюрото. — По-добре мирувай, за да избегнем скандала в пресата.

Уелч изсумтя и се обърна да си върви.

— Ще направя всичко възможно, но…

Уелч изхвърча от кабинета, преди началникът да довърши изречението.

Сам зареждаше миялната машина, когато телефонът иззвъня. Беше Лорънс Патерсън.

— Саманта, имам добри новини. Най-добрите. Пускат Тери.

— Какво?

— Тери излиза на свобода. След няколко дни, най-много една седмица.

Краката на Сам се подкосиха и тя се подпря на хладилника.

— Какво е станало, Лорънс?

— Друг затворник признал, че е извършил убийството. Насочил е полицията към оръжието. Случаят е ясен.

— Така казаха и за Тери.

— Това е различно, Саманта. Единственото доказателство срещу него беше свидетелят, а Морисън е мъртъв…

— Ами веществените доказателства?

— Опровергани са. Уелч ще си изпати за това.

— Не мога да повярвам.

— Повярвай ми. Ще минем по бързата процедура пред Апелативния съд. Ще възбудим дело за обезщетение, както си му е редът. Ние спечелихме, Саманта! Тери се прибира вкъщи.

— Хубава новина, Лорънс — съгласи се неубедено Сам.

— Вече говорих с него, с нетърпение чака да те види. Каза да забавиш онази работа, докато излезе.

Сам се намръщи.

— Онази работа ли?

— Нали знаеш. Онова, което организираш. Сделката.

Сам най-после разбра какво има предвид — фалшивите банкноти.

— Добре, Лорънс. Ясно. Благодаря.

Тя затвори и седна на масата. Запита се защо не се чувства особено въодушевена. Нали точно това целеше — да изкара Тери от затвора. Новината за освобождаването му обаче никак не я зарадва. Всъщност изпитваше страх. Спомни си една сцена от близките няколко дена и най-после осъзна кое я тревожи толкова. Бяха думите на Тери, преди да го вкарат в микробуса след погребението: „Горе главата. Очаквай добри новини.“

Откъде знаеше? Как можеше Тери да е сигурен, че някой друг ще признае за убийството на Престън Сноу?

Следващите няколко дни минаха като сън. Повечето приятели на Тери се обадиха да честитят. Джордж Кей, Дейвид Джаксън, Уоруик Лок. Дори Майки Фокс телефонира от Испания, където подготвяше следваща сделка, за да възстанови загубите от провала с канабиса. Всички бързаха да засвидетелстват верността си към Тери. Сам приемаше поздравленията и добрите им пожелания сдържано, не можеше да забрави колко неуслужливо се бяха държали, когато имаше нужда от тях.

В деня преди обжалването къщата бе обсадена от журналисти и тя остави пердетата спуснати и изключи телефона. Триша не пожела да отиде на училище и Сам не я насилваше. Двете си останаха вкъщи и гледаха телевизия. Журналистите не спряха да пъхат бележки под вратата й с предложения за пари срещу интервю и звънецът звънеше толкова често, че тя накрая се принуди да го изключи.

Вечерта репортерите станаха още по-нагли, вероятно защото ги притискаха срокове. Някои по-смели тъпчеха градината и чукаха по прозорците, а един, преоблечен като момче за доставка на цветя, избълва цял куп въпроси, преди Триша да му тресне вратата.

Когато погледна през прозореца и забеляза как един телевизионен екип се прехвърля през оградата, Сам реши, че чашата на търпението й е преляла, и се обади на Анди Макинли. Той дойде след около половин час с още шестима охранители от „Лапландия“. Те изхвърлиха всички натрапници от двора и застанаха на вратата, гледайки заплашително всеки новопоявил се журналист.

Сам покани Макинли вътре и му направи кафе.

— Обадих се в полицията, но те казаха, че не могат да направят нищо — оплака се тя.

— По-скоро не искат да направят нищо. Ще станат за смях, когато Тери излезе.

— Не мога да повярвам, че стана толкова бързо. Преди няколко седмици изглеждаше, че никога няма да го пуснат. Сега… — Тя поклати глава. — Не знам, Анди.