Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Директорът му разреши да дойде.

— Той е осъден за убийство, едва е влязъл в затвора, за бога.

— Погребват майка му.

Тери пристъпи напред, ръцете му останаха зад гърба заради белезниците.

— Да — каза, — и защо не уважаваш светостта на храма и не се разкараш, Ракел?

Уелч изглеждаше, сякаш ще се пръсне. Спря поглед на Тери за много дълго време, после изгледа гневно Дюн. Надзирателят не помръдна. Уелч се завъртя и излезе. Симсън го последва.

Дюн се обърна към Тери с безизразно лице.

— Ченгета, какво да ги правиш?

За щастие службата бе кратка. Тери трябваше да седи между двамата надзиратели, но Дюн позволи на Сам да се пресегне през него и да хване ръката на мъжа си. Надзирателят стоеше неподвижно, сякаш го нямаше.

След погребението Дюн и другият надзирател спряха до микробуса, за да дадат възможност на Тери да си вземе довиждане с жена си.

Тери се наведе и я целуна по бузата.

— Благодаря, че се погрижи за всичко.

— Щеше ми се да организирам нещо… нали се сещаш… по-специално.

— Тя искаше точно това. Да бъде до него. Един господ знае защо, като се има предвид как се отнасяше с нея.

— Обречени за цял живот. Така е било по тяхно време.

— Докато смъртта ги раздели.

— Това е въпросът, Тери. Струва ми се, че не са приемали, че дори смъртта може да ги раздели. Въпреки всичко те ще останат мъж и жена завинаги. Във вечността.

Тери се огледа.

— Лора не успя ли да дойде?

— Явно не.

— Съжалявам, любов моя. За всичко.

Сам вдигна рамене. Не знаеше какво да каже.

— Да тръгваме, Тери — намеси се Дюн.

— Само минутка още, може ли?

Дюн кимна.

Тери се наведе по-близо до Сам.

— Това няма да продължи още дълго, любов моя.

— Какво имаш предвид?

— Искам да кажа да имаш търпение. Скоро всичко ще се оправи.

— Лесно е да се каже, Тери.

— Сериозно говоря, любов моя. Горе главата. Очаквай добри новини.

Сам се изсмя.

— За бога, Тери, говориш като гледачка на бобени зърна.

— Чакай и ще видиш.

Той отново протегна ръце, но белезниците го спряха. Обърна се към Дюн:

— Хайде, господин Дюн. Не може ли да свалите тези железа поне за секунда? Искам само да прегърна жена си. Няма да се виждаме няколко седмици.

Дюн го погледна замислено, после бавно кимна и извади ключовете.

— Само едната ръка, Тери.

— Благодаря, господин Дюн.

Дюн тъкмо вкарваше ключа, когато Уелч притича с разкривено от гняв лице.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш!

— Той просто искаше да се сбогува…

— Ще се сбогуваш с пенсията си, ако докоснеш тази ключалка! — изкрещя Уелч, като опръска униформата на надзирателя със слюнка. — Веднага го вкарвайте в микробуса!

Дюн почервеня и прибра ключовете. Другият надзирател отвори вратата на микробуса.

Джордж Кей се приближи; бършеше челото си с кърпичка.

— Не се безпокой, Тери — окуражи той затворника. — Ще те измъкнем.

Уелч размаха пръст пред лицето на Сам.

— Ти си следващата. Знам, че ти си организирала вкарването на наркотика.

— Така ли? Докажи го.

Джейми се изправи пред Уелч.

— Няма ли да ни оставите на спокойствие? Това е погребение, за бога.

— А погребението на Престън Сноу? Не ви видях там.

Двамата надзиратели и Тери наблюдаваха сцената, застанали до отворената врата на микробуса.

— Разкарай се, Ракел — изсъска Сам. — Имай уважение към скръбта на другите.

— Ще се постарая да стане по-голяма.

Уелч приближи лице на сантиметри от това на Сам.

Триша го блъсна силно.

— Остави я на мира бе, мръсник!

Уелч отстъпи една крачка.

— Арестувам те за нападение над длъжностно лице.

— Това е погребението на баба ни! — запротестира Джейми.

Уелч не му обърна внимание и опита да сграбчи Триша, но Сам го хвана за ръката.

— Не смей да я докосваш! — изкрещя.

Тери опита да се приближи до жена си, но двамата надзиратели го удържаха.

— Сам! Не му обръщай внимание! — извика той. — Не си струва!

Уелч се закани с пръст на Дюн:

— Вкарвайте го в микробуса! Веднага!

Преди надзирателят да направи каквото и да било, по лицето на Уелч се размаза кал. Той се обърна и видя Триша, която стискаше калната си ръка в юмрук.

— Това вече преля чашата! — изрева детективът.

Понечи да се втурне към Триша, но Сам му препречи пътя.

— Казах ти да я оставиш на мира. Изобщо нямаш право да идваш тук. Не и на погребението.

Джейми излезе напред и застана до майка си.

— Не сте по служба, нали? Ако подадем жалба, ще влезе в служебната ви характеристика.