Дженифър Донъли: Тези плитки гробове

– Колко си смела, да не даваш воля на сълзите си – похвали я Ади. – Така е по-добре впрочем. Няма да слезеш от влака със зачервени очи. Не е нужно великите некъпани маси да те зяпат.

Джо кимна. Все така скована. Ади бъркаше, но Джо нямаше да я поправи. Тя не задържаше сълзите си. Сълзи нямаше. Отчаяно искаше да заплаче, но не можеше.

Сякаш сърцето ù, стегнато като тялото ù в свой собствен корсет, вече не можеше да намери истинската си форма.

Глава трета

– Хората умират. Случва се всеки ден – високомерно заяви госпожа Корнилиъс Дж. Олдрич III. – Затова е толкова важно да се правят нови.

Намираше се на погребалната гощавка в дома на Чарлс Монтфорт – мрачна, но пищна сбирка. Поне така беше, докато не пристигна госпожа Олдрич, по-известна на всички като Маминка.

– Още чаша чай, Маминке? – попита Ади Олдрич и вдигна чайника от ниската масичка пред себе си.

– Не, пусто да опустее! За трети път ме питаш! Иди питай младия Бийкман ей там дали не иска нещо. Не виждам пръстен на ръката ти, госпожичке! – излая Маминка.

Ади поруменя и постави чайника обратно на масичката. Маминка, настанена в кресло с висока облегалка в приемната на Монтфортови, прехвърли вниманието си върху жената, която седеше срещу нея – Маделин Монтфорт, лелята на Джо.

– Разбирам, че семейството е в траур, естествено, че разбирам. Но не виждам в това причина да се отлага годежът – кисело заяви тя. Взе една бисквитка от подноса на масичката и я даде на шпаньола, който лежеше в скута ù. – Днешните момичета! Не ги разбирам. Чакат да станат на двайсет, преди да се омъжат, и раждат толкова малко деца!

Джо, която се взираше в празното пространство, смътно съзнаваше, че Маминка говори за нея, за Брам и за женитба. Изглежда се е очаквало предложение, което сега ще се забави заради смъртта на баща ù.

„Трябва ли да се вълнувам?“ – запита се тя. Трудно беше да се вълнува предвид обстоятелствата, но дори и те да бяха различни, пак нямаше да ù е лесно да изпита тръпка от новината. Предложението за брак от страна на Брам Олдрич нямаше да е изненада. Откакто Джо се помнеше, всички очакваха двамата с Брам да се оженят. Миналото лято бе дочула майка ù и леля ù да обсъждат въпроса в оранжерията.

– Един брак с Олдрич носи единствено предимства, Ана – бе казала тогава леля ù Маделин. – Брам е чудесен младеж и семейството е много заможно. По-заможно от...

– От нас ли? – високомерно я бе прекъснала майка ù.

– Да – бе признала Маделин. – Прости ми, но тези неща трябва да се казват. С което нямам предвид, че парите им са спечелени набързо. Единственото, което искам да кажа, е, че ако Джо се омъжи за Брам, никога нищо няма да ù липсва.

– Съгласна съм, Мади, и съм склонна да одобря тази женитба, но нека засега всичко остане между нас. Не би било разумно да покажем на Маминка, че пак е постигнала целта си – бе отвърнала майката на Джо. – Не и преди да разбера какво планира да остави бащата на Брам на младото семейство. Олдричови са уважавано семейство, но то не е нито толкова старо, нито толкова видно, колкото нашето. Джо спокойно би могла да се омъжи за Ливингстън или Рузвелт.

Тийкстън, икономът, бе избрал точно този момент, за да се приближи по коридора с поднос за чай в ръце, и за свое разочарование Джо се принуди да избяга, преди той да я хване, че подслушва. Да беше постояла още минута-две, щеше да научи онова, което я интересуваше най-вече: дали Брам я обичаше?

Майката и лелята на Джо бяха запазили мненията си за женитбата за себе си, поне с нея не ги бяха споделили, но това не беше спряло останалите в затвореното им общество да говорят. Особено Маминка.

Но пък Маминка непрекъснато говореше за женитби. Тя беше матриархът на клана Олдрич, самата тя Ливингстън по баща. Във вените ù течеше кръвта на много от най-видните нюйоркски семейства. Беше роднина на почти всяко семейство, което имаше някаква тежест в това общество, и всеки, който имаше някаква тежест, я наричаше Маминка. Беше дълбоко привързана към Херъндейл, имението край река Хъдзън, което баща ù бе подарил за собствената ù сватба, и пристъпваше в Манхатън само когато беше абсолютно наложително, тъй като неизменно предпочиташе горите и ливадите на Херъндейл пред небостъргачите и оживеното улично движение на града.

– Другото , което не разбирам, Мади, е пълното незачитане, което проявява младото поколение по отношение на добрия сой – продължаваше Маминка. – Най-малката дъщеря на Маргарет де Вит ще се жени за някакъв Уитни. За бога, та аз даже не съм чувала това име! Доколкото разбирам, бащата на момчето е в политиката. Младежът би подхождал на дъщерята на някой новобогаташ, но на една Де Вит ? – тя поклати глава с отвращение. – И то с такива хубави хълбоци. Ще ги ражда лесно, като дойна крава.