Дженифър Донъли: Тези плитки гробове

„Как стана всичко това? Как стигнах дотук?“ – запита се Джо. Не искаше да прави това. Искаше да си е вкъщи. На сигурно място в солидната къща на площад „Грамърси“. Искаше ù се никога да не бе срещала Еди Галахър. Шивача. Мадам Естер. Или Феята Фей. Най-вече ù се искаше никога да не беше виждала мъжа, заровен на два метра под нея.

– Върни се до входа. Изчакай ни там – каза Еди без враждебност в гласа.

Джо се изсмя. Да се върне? Как? Нямаше връщане назад. Не и към стария ù живот на ходене по приеми и танци. Не и към училището на госпожица Спаркуел. Не и към приятелите ù или Брам. Нещата бяха стигнали твърде далеч.

– Джо...

– Ти чакай до входа, Еди – отсече Джо.

Еди изсумтя. Подхвърли ù едната лопата. Джо се сепна, но я хвана и започна да копае.

Глава първа

Училището за млади дами на госпожица Спаркуел

Фармингтън, Кънектикът

17 септември 1890 г.

– Труди, ще бъдеш ли така добра да коригираш тези статии? – попита Джо Монтфорт, която подреждаше статиите за училищния вестник върху масичка за чай.

Гъртруд ван Ейк, цялата само руси къдрици и трапчинки, замръзна на място насред общата стая.

– Как разбра, че съм аз? Даже не вдигна поглед!

– „Дюк“ ми каза – отвърна Джо. – „Камео“ на компанията „Дюк“ бяха любимата марка цигари на Труди.

Труди си подуши ръкава.

– Мириша ли?

– Направо вониш. Какво мисли Гилбърт Гроувнър за пушенето ти?

– Гилбърт Гроувнър не знае. Не знае за фасовете, за бутилката пиячка под леглото ми, нито за невероятно разкошното момче, което доставя ябълките – заяви Труди и намигна.

– Уличният език не подобава на девойка от това училище, Гъртруд – високомерно каза Либа Нюланд, която седеше наблизо заедно с приятелката си Мей Делано.

– Нито пък твоята прическа, Либ – не ù остана длъжна Труди и огледа зле накъдрения ù бретон.

– Как си позволяваш! – възмути се Либа.

– Съвсем лесно – бе самодоволният отговор на Труди.

– Стига си се държала невъзпитано и започвай да четеш, Тру – подкани я Джо. – Крайният ми срок е утре.

Труди седна до масичката и си взе курабийка с мармалад от чинията на Джо. Беше три часà – време за чай в училището на госпожица Спаркуел, и общата стая беше пълна с ученички. Всички ядяха и си бъбреха, освен Джо, която подреждаше втория брой на „Нарцис“, училищния вестник.

– Какво имаме тази седмица? – попита Труди. – Обичайната помия?

Джо въздъхна.

– Точно така – призна тя. – Има материал за това как трябва да се запарва чай, стихотворение за котенца, впечатленията на госпожица Спаркуел от Лувъра и съвети за избелване на лунички.

– О, небеса. Нещо друго?

Джо се поколеба.

– Всъщност има. Статия за малтретирането на деца работници в тъкачната фабрика на Фентън – каза тя и подаде купчина листове на приятелката си.

– Ха! Много смешно, драга моя – усмихна се Труди. Усмивката ù изчезна, щом прочете първите няколко реда. – О, мили боже. Говориш сериозно .

Труди продължи да чете, погълната от статията, а Джо я наблюдаваше развълнувано. Джо завършваше училище догодина и през всичките си три години тук бе писала за „Нарцис“. Тази статия обаче бе първата истински важна. Беше работила усърдно над нея. Беше поемала рискове. Точно като истинските репортери.

– Какво мислиш? – нетърпеливо попита тя, когато приятелката ù свърши с четенето.

Труди я изгледа продължително.

– Мисля, че си си изгубила ума.

– Да, но статията харесва ли ти? – настоя Джо.

– Много.

Джо, която седеше на ръба на стола си, сега скочи оттам и прегърна Труди.

– Само че това няма никакво значение – строго продължи Труди, когато Джо се върна на мястото си. – Ако предадеш броя на Спарки с тази статия вътре, свършено е с теб. Ще те накажат със задържане след часовете за цяла седмица и ще напишат писмо на родителите ти.

– Не е толкова зле. Нели Блай пише много по-провокативни материали – защити се Джо.

– Сравняваш се с Нели Блай? – не повярва на ушите си Труди. – Нима е нужно да ти напомням, че тя е скандална репортерка, която се бърка в чуждите работи и няма никаква надежда да се омъжи за свестен мъж? Ти, за разлика от нея, си Монтфорт, а членовете на семейство Монтфорт се женят. Рано и изгодно. Това е всичко.

– Е, тази Монтфорт ще постигне малко повече от това. Като например да пише статии за вестници.

Труди повдигна една перфектно оформена вежда.

– Нима? Информирала ли си майка си?

– Още не – призна Джо.