Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

Тогава, малко преди да заспи, Джо се сети как се нарича това чувство.

– Мисля, че се влюбвам в него – прошепна тя в мрака.

Сега бе неделя следобед и на Джо и майка ù гостуваха неколцина близки приятели и роднини. Джо седеше с братовчедка си Карълайн и още няколко момичета. Останалите гости стояха прави край камината или се разхождаха из стаята. Почти всички говореха за бала, който щеше да се проведе по-следващата събота.

Джо се усмихваше и полагаше усилия да се държи като добра домакиня, но всъщност изобщо не искаше да се намира тук. Искаше да е с Еди, да вървят по улиците, да се срещат с Бил Хокинс и Фей, и Резето, да се крият в килера на чистачката. Чувстваше се като приказна принцеса, събудена с целувка и озовала се в нов свят, населен с нови хора и нови емоции. „ Събуди се“ – казваше този нов свят. Но как? Дори само да излезеше от стаята, щеше да предизвика любопитство и въпроси.

– Заради траурните дрехи си толкова нещастна, Джо – казваше Карълайн. – Черното кара всяко момиче да изглежда като недоволна стара мома.

Джо бе облечена според етикета – в черна ежедневна рокля. Кейти бе прибрала косата ù на прост кок, закрепен с гребен от черен кехлибар.

– Елизабет Адамс си е поръчала рокля от Париж специално за бала. Иди Уоринг я е видяла и казва, че е великолепна – избъбри Джени Райнландър.

Преди да изгуби баща си, Джо с нетърпение бе очаквала Бала на младите благодетели. И преди да открие Еди. Сега нямаше никакво желание да участва в подобни събития.

– Не ме интересува какво прави Елизабет. Според мен всяко момиче, което не оставя парижките си рокли прибрани поне за една година, е вулгарно – изсумтя Ади.

– Знаеш, че ще я облече по една-единствена причина – за да привлече вниманието на Брам. Набелязала го е. Иска той да ù кавалерства на бала. Всеки, който има очи, може да го види – заяви Джени.

– Джени, скъпа, притежаваш истински талант да казваш възможно най-неподходящите неща – скара ù се Карълайн.

– Не е неподходящо, вярно е! – възрази Джени.

– Такова си дете. Истината винаги е неподходяща за казване – заяви Карълайн. – Затова я избягваме в разговор.

– Елизабет си губи времето. Брам се интересува от друга – каза Ади и стисна леко ръката на Джо. – А и наистина ли мислите, че Маминка ще позволи внукът ù да се ожени за една Адамс? Бащата на Елизабет е забогатял от боя за обувки , за бога. Поканена е на бала единствено защото организаторите нямаха избор – баща ù е дарил на музея десет хиляди долара.

– Срамота е да не дойдеш, Джо – каза Джени. – Няма ли някакъв начин?

– Леля Ана никога няма да позволи – отвърна ù Карълайн. – Не и толкова скоро след смъртта на чичо Чарлс.

– О, ще видим – лукаво рече Ади.

– Какво имаш предвид? – попита Карълайн.

– Ана Монтфорт спазва правилата, но Маминка ги създава. И когато ù е изгодно, ги нарушава – каза Ади. – Сега е тук и възнамерява да говори с Ана за бала.

Джо с тревога си спомни разговора между Маминка и госпожа Олдрич, който двете с Труди бяха подслушали. Изглежда, Маминка бе говорила съвсем сериозно.

„Не! – помисли си Джо с растяща тревога. – Не бива да говори с мама. Не искам да насърчавам Брам.“

Джо се огледа за майка си, като се постара напрежението, което изпитваше, да не проличи. Ако успееше да седне при майка си преди Маминка, може би щеше да успее да предотврати всякакви разговори за балове. Накрая я видя. Ана седеше с Филип и Маделин Монтфорт в ъгъла на стаята, който Джо наричаше джунглата заради четирите огромни палми в саксии. Точно до майка ù имаше празен стол.

– О, мили боже. Никой не е предложил на чичо Филип от лимоновите курабийки, а той толкова ги обича. Къде е тази прислужница? Ще трябва аз сама да му занеса няколко. Моля да ме извините – каза Джо на приятелките си.

После забърза към бюфета, върху който бяха наредени закуски и напитки. Докато вървеше, видя Маминка до пианото, само на няколко метра от майка ù. Трябваше да побърза. Подреди няколко курабийки на една чиния и тъкмо щеше да го понесе към чичо си, когато се появи Брам.

– Това лимоновите курабийки на госпожа Нелсън ли са? Непременно трябва да хапна една, преди Маминка да ги даде всичките на Лоли – каза той. Взе една курабийка от чинията и я лапна.

– Нахалник такъв. Лоли поне прави номера, за да получи курабийка – скара му се Джо, усмихната и любезна, но вътрешно почти отчаяна.

Брам ù намигна и се отмести от пътя ù. В този момент я завладя вина, тежка, задушаваща вина.