Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

„Той има очаквания към мен – помисли си Джо, загледана след него. – Не бива. Вече не. Трябва да му кажа.“

Джо видя как Брам се наведе да си поговори с направо древната госпожа Де Пейстър, която страдаше от ужасен артрит в краката и сега седеше сама близо до камината, за да се топли. Той взе тънката ù съсухрена ръка и ù каза нещо, което я разсмя. Очите ù заблестяха и бузите ù поруменяха. Потупа го гальовно по ръката.

От гледката Джо я заболя сърцето. Брам беше толкова добър. Той бе стабилен, почтен мъж, който винаги щеше да се държи добре с нея, да се погрижи нищо да не ù липсва, но тя знаеше, че ако стане негова съпруга, той никога нямаше да ù позволи да пише статии за вестници. Или да я пусне да отиде в моргата. Или да я целува така, както я целуваше Еди, влагайки в целувката цялото си същество. Знаеше, че и тя не би могла да го целува така, с цялото си същество.

„Какво ще правя? Какво, за бога, ще правя?“ – питаше се тя.

„Не знам, Джо. Не знам“ – бе казал Еди. Тя също не знаеше и това я плашеше. Това, което знаеше обаче, бе, че трябва да избегне отиването на Бала на младите благодетели. На всяка цена.

Тя се обърна към ъгъла на стаята, където седеше майка ù, и с ужас видя, че празният допреди малко стол е зает от Маминка. „Дявол го взел!“ – изруга тя наум. Сега нямаше как да се присъедини към компанията. Нямаше къде да седне, а да стои права до тях щеше да е невъзпитано.

Приемната в дома на Джо се състоеше всъщност от две стаи, всяка със своя врата откъм коридора и резбована арка между тях. Джо излезе през едната врата с надеждата, че никой не я е забелязал, изтича по тесния коридор и влезе през другата врата. Сега се намираше зад групичката около майка ù, скрита от палмите. Не виждаше кой знае какво, но чуваше всичко.

– ... вятърничаво момиче, Ана, неспокойно. Момиче, в което бушуват страсти – казваше Маминка.

„Говори за мен“ – помисли си Джо с растяща тревога.

– Най-добре е подобни неща да се изрязват от корен, и то бързо, преди да е започнала да рисува, да пуши или – недай боже – да пише. Ади ми каза, че вече драска някакви статии за училищния си вестник.

– Тя не драска – поправи я Филип, готов веднага да защити Джо. – Пише добре. Което не е признак на вятърничавост, между другото. Признак е на интелигентност.

В гърдите на Джо бликна силна благодарност към чичо ù. Той винаги бе на нейна страна.

– Е, предполагам, че умението да си служи с думите би могло да е от полза на едно момиче – призна Маминка. – В края на краищата, налага се да общува с търговците, за да спести това усилие на съпруга си, но това трябва да е всичко. Онази особнячка Едит Джоунс четеше прекалено много – добави тя зловещо. – Но Теди Уортън я излекува. Уортън са спортно семейство. Не са много по книгите. Едит извади късмет, че успя да хване Теди. Извади късмет, че изобщо успя да хване когото и да било . Омъжи се чак на двайсет и три! Още няма деца, а минаха пет години. Ако питате мен, най-добрият начин да уредиш живота на едно момиче е да го омъжиш рано и да се погрижиш до една година да роди, преди разните необичайни идеи да пуснат корени. Виждам го в кучетата си. Колкото по-дълго се упражняват лошите навици, толкова по-трудно е да се пречупят.

– Маминке, ела да се видиш с госпожа Де Пейстър. Пита за теб.

Говореше майката на Брам. Тъкмо се беше приближила до групичката под палмите.

– А защо не може Тиодора да дойде тук? – кисело попита Маминка.

– Защото я болят коленете.

Джо чу Маминка да става.

– Лоша кръв – рече тя самодоволно. – Тиодора е от семейство Монтгомъри. Те всичките са със слаби кости.

– Непоносима е! – изсъска майката на Джо, след като Маминка се махна. – Как смее да сравнява дъщеря ми с шпаньол!

– Може би трябва да кажеш на госпожа Нелсън да сервира кокали на младите дами тук, вместо лимонови курабийки – пошегува се чичо ù.

Джо прехапа устни, за да не се засмее.

– Не се шегувай , Филип. Можеш ли да повярваш, че иска Джо да отиде на Бала на младите благодетели? И дума не може да става.

Облекчение завладя Джо. Беше ù се разминало.

– Наистина се държи по-зле от обикновено, съгласен съм, но за това има причина. Състоянието на Питър се влоши рязко миналата седмица. Сега е по-добре, но не много. Докторът казва, че няма да преживее второ подобно влошаване. Маминка държи на всяка цена да види Брам задомен скоро – обясни чичо ù.

„О, не!“ – помисли Джо, разстроена от новината за господин Олдрич и от евентуалните последствия за самата нея.