Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Значи, наистина сте написали тази книга за Нола?

- Да. Чух по телевизията, че смятат да я изтеглят от продажба.

- Но какво имаше между вас с Нола?

- Любов, Маркъс. Лудо се влюбих в нея. И мисля, че това ме погуби.

- С какво друго разполага полицията срещу вас?

- Нямам представа.

- А кутията? Къде е прословутата кутия с писмото и снимките? Не я намерих в къщата.

Хари не успя да ми отговори - вратата на стаята се отвори и той ми направи знак да мълча. Беше Рот. Седна до нас на масата и докато се настаняваше, Хари дискретно придърпа към себе си бележника ми и написа няколко думи, които на момента не можах да прочета.

Рот се впусна в дълги обяснения относно разследването и процедурите и след половинчасов монолог попита Хари:

- Има ли някоя подробност, която сте пропуснали да ми кажете за историята ви с Нола?

Настъпи мълчание. Хари дълго се взира в нас, накрая отвърна:

- Има наистина нещо, което трябва да знаете. Става дума за трийсети август седемдесет и пета година. През онази вечер, прословутата вечер, когато Нола изчезна, тя трябваше да дойде при мен.

- Да дойде при вас?

- Полицаите ме питаха какво съм правил вечерта на трийсети август седемдесет и пета и аз им казах, че съм бил извън града. Излъгах ги. Това е единственото невярно нещо, което им казах. През онази нощ се намирах близо до Орора, в една мотелска стая на път № 1 в посока Мейн. В Сий Сайд Мотел. Той все още съществува. Бях в стая № 8, седях на леглото и чаках, напарфюмиран като ученик, с букет сини хортензии, любимите й цветя. Имахме среща в деветнайсет часа и си спомням, че чаках и че тя не идваше. В двайсет и един закъсняваше с два часа. Тя никога не закъсняваше. Никога. Напълних мивката с вода и поставих вътре хортензиите, пуснах радиото, за да се разсейвам. Беше тежка, бурна нощ, беше ми много горещо, задушавах се в костюма си. Извадих бележката от джоба си и я препрочетох десет пъти, може би сто пъти. Бележката, която ми бе написала преди няколко дни, любовната бележка, която никога няма да забравя и в която пишеше:

Не се безпокойте, Хари, не се безпокойте за мен, ще намеря начин да дойда при вас. Чакайте ме в стая №

8, харесва ми тази цифра, тя ми е любимата. Чакайте ме в тази стая в 19 часа. После ще заминем завинаги.

Толкова ви обичам.

С много нежност

Нола

Спомням си, че по радиото обявиха двайсет и два часа. Двайсет и два часът, а Нола все още я нямаше. Накрая заспах облечен, проснат на леглото. Когато отворих очи, нощта бе изминала. Радиото още работеше, течаха новините от седем сутринта. ...Обща тревога в област Орора след изчезването на петнайсетгодишно момиче, Нола Келерган, снощи, около деветнайсет часа. Полицията издирва всяко лице, което може да даде информация. В момента на изчезването си Нола е била облечена в червена рокля. Скочих, изпаднал в паника. Побързах да изхвърля цветята и веднага тръгнах за Орора, измачкан и разрошен. Стаята бях предплатил.

Никога не бях виждал толкова полицаи в Орора. Имаше полицейски коли от цялата област. На път № 1 бяха поставили заграждения и проверяваха колите, които влизаха и излизаха от града. Видях шефа на полицията Гарет Прат с пушка помпа в ръка.

- Началник, току-що чух по радиото - казах.

- Гадория, гадория - отвърна той.

- Какво се е случило?

- Никой не знае. Нола Келерган е изчезнала от къщи. Видели са я близо до Сайд Крийк Лейн снощи и оттогава няма и следа от нея. Цялата област е под полицейски контрол, в момента претърсват гората.

По радиото непрекъснато повтаряха описанието й: Младо момиче, бяла, висока метър и петдесет и осем, дълги руси коси, зелени очи, облечена в червена рокля. Червена рокля, червена рокля, червена рокля, повтаряше радиото. Червената рокля й беше любимата. Беше я облякла заради мен. Ето това е. Ето това правех през нощта на трийсети август седемдесет и пета година.

Гледахме го смаяно.

- Смятахте да избягате заедно? - попитах. - В деня на изчезването й възнамерявахте да избягате заедно?

- Да.

- Затова ли онзи ден, като ми се обадихте, казахте, че вие сте виновен? Определили сте си среща и тя е изчезнала, докато е отивала на срещата...

Той поклати съкрушено глава.

- Мисля, че ако не беше тази среща, можеше да е още жива.

Когато излязохме от стаята за посещения, Рот ми каза, че историята с организираното бягство ще ни докара катастрофа и че по никакъв повод не трябва да се разчува. Ако обвинението я научеше, Хари беше загубен. Разделихме се на паркинга и аз изчаках да си вляза в колата, за да отворя бележника и да видя какво бе написал Хари.