Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Говорих с началника на полицията в Орора Травис Дон. Той ми каза, че Хари е бил подозиран по онова време.

- Тъпотии! - отсече Рот, който лесно ставаше груб, когато го раздразнеха.

- Изглежда, че тогава заподозреният е карал черен шевролет „Монте Карло“. Травис казва, че точно такъв модел е имал Хари.

- Двойна тъпотия! - избухна Рот. - Но е хубаво, че го знаем. Добра работа сте свършили, Голдман, ето такава информация ми трябва. Впрочем вие, който познавате всички селяндури, населяващи Орора, поразпитайте ги, за да разберем какви глупости смятат да сервират на съдебните заседатели, ако ги призоват за свидетели на процеса. И гледайте да разучите кой пие прекалено и кой бие жена си - свидетел, който пие или бие жена си, не е надежден свидетел.

- Доста противна техника, не смятате ли?

- На война като на война, Голдман. Буш излъга цялата нация, за да нападне Ирак, но това беше необходимо - изритахме Саддам в задника, освободихме иракчаните и оттогава светът се чувства много по-добре.

- Повечето американци бяха против тази война. Тя беше катастрофална.

Той направи разочарована физиономия и каза:

- О, не, знаех си...

- Какво си знаехте?

- Ще гласувате за демократите, нали, Голдман?

- Естествено, че ще гласувам за демократите.

- Ще видите, те ще обложат с невероятни данъци богаташите като вас. И след това ще е твърде късно да плачете. Топки трябват, за да се управлява Америка. А слоновете имат по-големи топки от магаретата 4, известно е, въпрос на генетика.

- Много поучително, Рот. Тъй или инак, демократите вече са спечелили президентските избори. Чудесната ви война беше достатъчно непопулярна, за да наклони везните на тяхна страна.

Той се усмихна подигравателно и ме изгледа с недоверие.

- Не ми казвайте, че вярвате в това! Жена и чернокож, Голдман! Жена и чернокож! Хайде стига, вие сте интелигентно момче, бъдете сериозен. Кой ще избере жена и чернокож начело на държавата? Напишете книга. Хубав научнофантастичен роман. Кои ще са следващия път? Поерториканска лесбийка и индиански вожд?

След като изпълнихме всички формалности, помолих Рот да ме остави за малко сам с Хари в стаята, където ни очакваше. Седеше до покрита с гетинакс маса, облечен в затворническа униформа, с разстроен вид. Лицето му светна, когато влязох в помещението. Изправи се и ме прегърна. После двамата мълчаливо седнахме от двете страни на масата. Накрая той каза:

- Страх ме е, Маркъс.

- Ще ви измъкнем от тук, Хари.

- Имам телевизор в килията. Знам всичко, което казват. Свършен съм. Свършено е с кариерата ми. Свършено е с живота ми. Това е началото на падението ми. Мисля, че в момента падам.

- Не трябва да ви е страх от падането, Хари.

Той тъжно се усмихна.

- Благодаря, че дойдохте.

- Нали затова сме приятели. Живея в Гуз Коув и храня чайките.

- Знаете ли, ако решите да се приберете в Ню Йорк, ще ви разбера.

- Никъде няма да ходя. Рот е голям чешит, но изглежда, знае какво прави. Казва, че ще ви оправдаят. Ще остана тук, ще му помагам. Ще направя каквото трябва, за да открия истината и да спася честта ви.

- А новият ви роман? Издателят ви го чака в края на месеца, нали?

Наведох глава.

- Няма роман. Нямам никакви идеи.

- Как така нямате идеи ?

Не отговорих и смених темата, като извадих от джоба си страницата от вестник, която бях откъснал преди няколко часа в „Кларкс“.

- Хари - казах, - трябва да разбера. Трябва да знам истината. Непрекъснато мисля за обаждането ви от онзи ден. Питахте се какво сте направили с Нола.

- Беше под влияние на емоцията, Маркъс. Току-що ме бяха арестували, имах право на един телефонен разговор и единственият човек, на когото исках да се обадя, бяхте вие. За да ви кажа не че са ме арестували, а че Нола е мъртва. Вие единствен знаехте за Нола и имах нужда да споделя с някого скръбта си. През всичките тези години се бях надявал, че е жива, че е някъде... А тя през цялото време е била мъртва. Била е мъртва и аз се чувствам отговорен по много причини. Отговорен може би защото не съм я предпазил. Но никога не съм я наранявал, кълна ви се, невинен съм, не съм извършил нищо от това, в което ме обвиняват.

- Вярвам ви. Какво казахте на полицията?

- Истината. Че съм невинен. Защо бих засаждал цветя на това място, а? Толкова е нелепо! Казах им също, че не знам как ръкописът се е озовал там, но че съм написал този роман за Нола, преди да изчезне. Че двамата с Нола сме се обичали. Че сме имали връзка през лятото преди изчезването й и че съм я описал в романа, от който по онова време притежавах два ръкописа - оригинал, написан на ръка, и напечатан на машина вариант. Нола много се интересуваше от това, което пиша, дори ми помагаше да го преписвам на чисто. Един ден не намерих напечатания вариант. Беше в края на август, точно преди изчезването й. Мислех, че го е взела да го чете, тя правеше това понякога. Четеше текстовете ми, после ми ги връщаше. Вземаше ги, без да ми иска разрешение. Ала този път така и не успях да я попитам дали е взела ръкописа, защото тя изчезна веднага след това. Остана ми написаният на ръка текст. Този роман беше „Произходът на злото“ и няколко месеца по-късно пожъна успеха, който ви е известен.