Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Момичето е отишло в къщата?

- Да. Докато сме били в гората, тя се е появила отнякъде, цялата в кръв, и е потърсила помощ. Но когато пристигнахме, освен тялото на леля Купър в къщата нямаше никой. Пълно безумие.

- И това момиче е било Нола, така ли? - попитах.

- Да. Бързо установихме, че е била тя. Първо, защото малко по-късно се обади баща й, за да съобщи, че е изчезнала. След това разбрахме, че Дебора Купър е казала името й, когато е позвънила в централата.

- Какво стана после?

- След второто обаждане на леля Купър към мястото веднага тръгнали полицейски отряди. Близо до гората на Сайд Крийк един помощник-шериф забелязал черен шевролет „Монте Карло“, който се отдалечавал в северна посока. Организирахме преследване, но колата успя да избяга въпреки полицейските заграждения. През следващите седмици не спирахме да търсим Нола, преровихме цялата област. На кого можеше да му дойде наум, че е в Гуз Коув у Хари Куебърт? Всички улики сочеха, че тя трябва да е някъде в гората. Устроихме истински хайки. Не открихме нито колата, нито момичето. Ако можехме, щяхме да преорем цялата страна, но след три седмици се наложи да прекратим издирванията с огромна мъка в душата - началниците от щатската полиция постановиха, че търсенето е много скъпо, а резултатът твърде несигурен.

- Имахте ли заподозрян?

Той се поколеба, после отвърна:

- Не беше официално, но... Хари подозирахме. Имахме си причини. Искам да кажа, че малката Келерган изчезна три месена след пристигането му в Орора. Странно съвпадение, не е ли така? И главно, каква кола караше той по онова време? Черен шевролет „Монте Карло“. Обаче уликите срещу него бяха недостатъчни. Всъщност ръкописът е доказателството, което търсехме преди трийсет и три години.

- Не вярвам да е Хари. А и защо би оставил такова компрометиращо доказателство при тялото? И защо би извикал градинари да копаят там, където е заровил труп? Няма логика.

Травис сви рамене.

- Повярвай на полицейския ми опит - човек никога не знае на какво са способни хората. Особено тези, които си мислим, че добре познаваме.

След тези думи той стана и мило се сбогува с мен, като добави, преди да се отдалечи: „Ако мога да направя нещо за теб, не се колебай да ми кажеш“. Пинкас, който бе следил разговора, без да се намесва, недоверчиво произнесе: „Ама че работа... Нямах представа, че полицията е подозирала Хари“. Не отговорих. Задоволих се да откъсна първата страница на вестника, за да я взема с мен, и макар да бе още рано, потеглих за Конкорд.

*

Щатският затвор за мъже в Ню Хампшър се намира на Норт Стейт Стрийт № 281, на север от град Конкорд. За да се отиде до там от Орора, трябва да се излезе на магистрала № 93, след търговския център „Капитъл“, да се тръгне по Норт Стрийт при „Холидей Ин“ и да се продължи направо десетина минути. След като се мине покрай гробището „Блосъм Хил“ и покрай езерце във формата на подкова близо до реката, се стига до железни огради и телени мрежи, които не оставят съмнение относно мястото. Малко след това официална табела предшества появата на самия затвор - строги здания от червени тухли, заобиколени от дебели зидове, после оградата на главния вход. Точно отсреща, от другата страна на пътя, се намира сградата на някакъв автомобилен дистрибутор.

Рот ме чакаше на паркинга, запалил евтина цигара. Изглеждаше ведър. Вместо поздрав ме потупа по рамото, сякаш бяхме стари приятели.

- За пръв път ли влизате в затвор? - попита ме.

- Да.

- Опитайте се да бъдете спокоен.

- Защо смятате, че не съм?

Той посочи глутницата журналисти, виснали наблизо.

- Навсякъде са - каза ми. - Само не отговаряйте на поздравите им. Истински лешояди са, Голдман. Ще ви тормозят, докато не им хвърлите някоя пикантна информация. Бъдете твърд и не си отваряйте устата. И най-малката ви дума може, ако е зле изтълкувана, да се обърне срещу нас и да провали защитната ми стратегия.

- Каква е стратегията ви?

Той ме погледна с най-сериозния си вид.

- Всичко отричаме.

- Всичко отричаме?

- Всичко. Връзката им, отвличането, убийствата. Пледираме невинен. Ще оправдаят Хари и смятам да поискам от щата Ню Хампшър милиони долари обезщетение.

- А ръкописът, намерен до останките? А признанията на Хари за връзката му с Нола?

- Ръкописът нищо не доказва. Писането не е убийство. Освен това обяснението на Хари звучи логично - Нола е отнесла ръкописа, преди да изчезне. Колкото до любовната историйка, имало е някакво увлечение, но нищо сериозно, нищо престъпно. Ще видите, прокурорът нищо няма да може да докаже.