Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Травис Дон: Мисля, че ми нямаше доверие. Не бях успял да се отърва от пандантива през трийсет и трите изминали години и тя се боеше, че и сега няма да мога. Винаги е имала непоклатима вяра в баща си, смяташе, че само той е способен да й помогне. А и той беше извън всяко подозрение... Милият Робърт Куин.

9 ноември 2008 г.

Джени се втурна в къщата на родителите си. Знаеше, че баща й е сам. Беше в дневната.

- Татко! - извика тя. - Татко, имам нужда от помощта ти!

- Джени! Какво става?

- Не задавай въпроси. Имам нужда да ме отървеш от това.

Тя му подаде един найлонов плик.

- Какво е това?

-

Не питай. Не го отваряй. Много е сериозно. Само ти можеш да ми помогнеш. Трябва да го хвърлиш някъде, където никой никога няма да го намери.

-

Неприятности ли имаш?

- Да. Така мисля.

- Тогава ще го направя, милинка. Бъди спокойна. Ще направя всичко, което мога, за да ти спестя неприятностите.

- Само не отваряй плика, татко. Трябва единствено да ме отървеш от него завинаги.

Но щом тя си тръгна, Робърт отвори плика. Изпадна в паника, като видя какво има вътре. Уплаши се дъщеря му да не е убийца и реши още същата нощ да изхвърли съдържанието на плика в езерото край Монтбъри.

Откъс от разпита на Травис С. Дон

Травис Дон: Когато научих, че Робърт Куин е арестуван, разбрах, че всичко е свършено. Че трябва да действам. Казах си, че трябва него да набедя. Поне временно. Знаех, че ще иска да защити дъщеря си и че ще издържи ден-два. Колкото щеше да ни е нужно на мен и Джени да отидем в страна, с която нямаме договор за екстрадиция. Заех се да търся доказателство срещу Робърт. Разрових се в семейните албуми на Джени, като се надявах да намеря някоя снимка на Робърт и Нола и да напиша на гърба й нещо компрометиращо. И ето че попаднах на тази снимка - той и черен шевролет „Монте Карло“. Какво изключително съвпадение! Написах с химикалка датата август седемдесет и пета и ви донесох снимката.

Сержант П. Гахалоуд: Началник Дон, време е да ни разкажете какво всъщност се случи на трийсети август седемдесет и пета година.

*

- Изключете го, Маркъс! - изкрещя Хари. - Умолявам ви, изключете го! Не мога да слушам това.

Веднага изключих видеото. Хари плачеше. Стана от канапето и се залепи за прозореца. Навън валеше едър сняг. Осветеният град беше великолепен.

- Съжалявам, Хари.

- Ню Йорк е забележително място - прошепна той. - Често се питам какъв щеше да е животът ми, ако бях останал тук, вместо да замина за Орора в началото на лятото на седемдесет и пета.

- Нямаше да познаете любовта - казах.

Той се загледа в нощта.

- Как разбрахте, Маркъс?

- Как разбрах кое? Че не вие сте написали „Произходът на злото“? Малко след арестуването на Травис Дон пресата започна да пише по случая и няколко дни по-късно ми се обади Елайджа Стърн. На всяка цена искаше да ме види.

*

Петък, 14 ноември 2008 г.

Имението на Елайджа Стърн, близо до Конкорд, Н. X.

- Благодаря ви, че дойдохте, господин Голдман.

Елайджа Стърн ме прие в кабинета си.

- Бях изненадан от обаждането ви, господин Стърн. Мислех, че не ме обичате особено.

- Вие сте надарен млад човек. Това, което пишат по вестниците за Травис Дон, истина ли е?

- Да, господине.

- Толкова е отвратително...

Кимнах, после казах:

- Сбърках тотално за Кейлъб. Съжалявам.

- Не сте сбъркали. Ако добре съм разбрал, в крайна сметка вашата упоритост позволи на полицията да приключи случая. Този полицай например, който се кълне във вас... Пери Гахалоуд се казваше, мисля.

- Поисках от издателя ми да изтегли от пазара „Случаят „Хари Куебърт“.

- Радвам се да го чуя. Ще публикувате ли коригирана версия?

- Вероятно. Още не знам под каква форма, но ще се въздаде справедливост. Борих се за името на Куебърт. Ще се боря и за името на Кейлъб.

Той се усмихна.

-Именно, господин Голдман. Точно за това исках да ви видя.

Трябва да ви кажа истината. И ще разберете защо не ви упреквам, че в продължение на няколко месеца сте вярвали, че Лутър е виновен. Самият аз живях трийсет и три години с дълбокото убеждение, че Лутър е убил Нола Келерган.

- Наистина ли?

- Бях абсолютно сигурен. Аб-со-лют-но.

- Защо не казахте на полицията?

- Не исках да убивам Лутър за втори път.

- Не разбирам какво имате предвид, господин Стърн.

- Лутър беше обсебен от Нола. Той прекарваше времето си в Орора, за да я наблюдава.