Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

С Гахалоуд напуснахме полицейското управление в Конкорд късно през нощта. Глутницата журналисти, които чакаха близо до изхода на сградата, моментално ни се нахвърлиха. Преминахме през тълпата без никакъв коментар и се качихме в колата на Гахалоуд. Той подкара мълчаливо. Попитах:

- Къде отиваме, сержант?

- Не знам.

- Какво правят ченгетата в такива моменти?

- Отиват да пийнат. А писателите?

- Отиват да пийнат.

Спряхме пред любимото му заведение на изхода на Конкорд. Влязохме и си поръчахме двойно уиски. Зад нас по телевизията течеше последната новина:

ПОЛИЦАЙ ОТ ОРОРА ПРИЗНАВА,

ЧЕ Е УБИЛ НОЛА КЕЛЕРГАН

1.

Истината за случая „Хари Куебърт“

- Последната глава на книгата, Маркъс, трябва да е най-хубавата.

Ню Йорк, четвъртък, 18 декември 2008 г.

Един месец след разкриването на истината

Тогава го видях за последен път.

Беше двайсет и един часът. Седях вкъщи и слушах любимите си минидискове, когато на вратата се позвъни. Отворих и двамата мълчаливо се загледахме. Накрая той каза:

- Добър вечер, Маркъс.

След миг колебание отвърнах:

- Мислех, че сте мъртъв.

Той поклати глава в знак на потвърждение.

- Вече съм само призрак.

- Искате ли кафе?

- Искам. Сам ли сте?

- Да.

- Вече не трябва да бъдете сам.

- Влезте, Хари.

Отидох в кухнята да стопля кафето. Той ме изчака в хола, беше нервен, играеше си със снимките по рафтовете на библиотеката ми. Когато се върнах с кафеника и чашите, разглеждаше една, на която бяхме аз и той в деня на дипломирането ми в Бъроус.

- За първи път идвам у вас - каза.

- Стаята за гости ви чака. От няколко седмици вече.

- Знаели сте, че ще дойда, така ли?

- Да.

- Добре ме познавате, Маркъс.

- Приятелите усещат тези неща.

Той тъжно се усмихна.

- Благодаря за гостоприемството, Маркъс, но няма да остана.

- Защо дойдохте тогава?

- За да ви кажа сбогом.

Опитах се да прикрия объркването си и налях кафето.

- Ако ме зарежете, няма да имам повече приятели - казах.

- Не казвайте това. Не като приятел, като син ви обичах, Маркъс.

- А аз ви обичах като баща, Хари.

- Въпреки истината?

- Истината по никакъв начин не променя това, което изпитваме към някого. Такава е голямата драма на чувствата.

- Прав сте, Маркъс. Значи, знаете всичко?

- Да.

- Как разбрахте?

- Досетих се.

- Само вие можехте да ме разкриете.

- Значи, за това ми говорехте на паркинга на мотела. Това е била причината да смятате, че между нас вече нищо няма да е същото. Знаехте, че всичко ще разкрия.

- Да.

- Как стигнахте дотам, Хари?

- Не знам...

- Имам видеозаписи на разпитите на Травис и Джени Дон. Искате ли да ги видите?

- Да, ако обичате.

Той седна на канапето. Вкарах диска в четеца и включих видеото. На екрана се появи Джени. Беше заснета във фас в една от стаите на щатската полиция в Ню Хампшър. Плачеше.

*

Откъс от разпита на Джени Е. Дон

Сержант П. Гахалоуд: Госпожо Дон, откога знаете?

Джени Дон (плаче): Аз... Никога нищо не съм подозирала. Никога! До деня, в който откриха Останките на Нола в Гуз Коув. Градът бръмчеше като кошер. В „Кларкс“ беше пълно с клиенти, с журналисти, които задаваха въпроси. Истински ад. Накрая ми прилоша и си тръгнах по-рано от обикновено, исках да си почина. Пред нас имаше кола, която не бях виждала друг път. Влязох вкъщи и чух гласове. Разпознах гласа на началника Прат. Той се караше с Травис. Не ме чуха.

12 юни 2008 е.

- Спокойно, Травис! - викаше Прат. - Никой нищо няма да разбере, ще видиш.

- Но как можеш да си толкова сигурен?

-

Куебърт ще го отнесе! Тялото беше до къщата му! Всичко е против него!

- По дяволите, а ако го оправдаят?

-

Няма. Повече никога не споменавай тази история, ясно?

Джени долови някакво движение и се скри в дневната. Видя началника Прат да излиза от къщата. Щом чу, че колата потегля, се втурна в кухнята, където завари мъжа си, напълно смазан.

- Какво става, Травис? Чух целия ви разговор! Какво криеш от мен? Какво криеш за Нола Келерган?

Джени Дон: Тогава Травис ми разказа всичко. Показа ми пандантива, обясни, че го бил запазил, за да не забравя никога какво е направил. Взех пандантива, казах, че ще се погрижа за всичко. Исках да предпазя съпруга си, исках да предпазя двойката ни. Винаги съм била сама, сержант. Нямам деца. Имам само Травис. Не исках да рискувам да го изгубя... Много се надявах, че разследването бързо ще приключи и че ще обвинят Хари. Но ето че Маркъс Голдман взе да рови в миналото, уверен, че Хари е невинен. Беше прав, обаче не можех да го оставя да го докаже. Не можех да го оставя да открие истината. Тогава реших да му изпращам писма. Подпалих проклетия корвет. Но той не обръщаше внимание на предупрежденията ми! Затова реших да подпаля къщата му.