Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Според Гахалоуд можехме да предприемем само едно: да отидем там, където Робърт Куин е бил арестуван, и да се опитаме да възстановим маршрута му. Сержантът дори си позволи лукса да прекъсне почивния ден на полицай Форсит и да го извика да дойде на място. Срещнахме се час по-късно, на изхода на Орора. Тогава той ни заведе до един участък от пътя за Монтбъри.

- Тук беше - каза ни.

Пътят беше прав, обграден от шубраци. Което с нищо не ни помагаше.

- Какво точно стана? - попита Гахалоуд.

- Идвах от Монтбъри. Рутинно патрулиране. Когато тази кола внезапно изникна пред мен.

- Как така изникна ?

- Появи се на кръстовището, на пет-шестстотин метра по-нататък.

- Какво кръстовище?

- Не знам с кой път се пресича, но със сигурност е кръстовище, има знак „Стоп“. Знам го, защото това е единственият „Стоп“ в този участък.

- Онзи „Стоп“ там ли? - рече Гахалоуд, като гледаше в указаната посока.

- Онзи „Стоп“ там - потвърди Форсит.

Внезапно нещо прищрака в главата ми. Извиках:

- Това е пътят към езерото!

- Какво езеро? - попита Гахалоуд.

- Това е пресечката с пътя, който води към езерото на Монтбъри.

Тръгнахме към кръстовището, откъдето поехме по пътя за езерото. След стотина метра стигнахме до паркинга. Бреговете на езерото бяха в плачевно състояние. Есенните проливни дъждове ги бяха буквално изорали. Всичко бе потънало в кал.

*

Вторник, 11 ноември 2008 г., 8 ч.

Цяла колона полицейски автомобили пристигнаха на паркинга край езерото. С Гахалоуд изчакахме малко в колата му. Като видях камионетките на екипите от водолази, го попитах:

- Добре ли знаете какво правите, сержант?

- Не. Но нямаме избор.

Това ни беше последният коз. Краят на играта. Робърт Куин със сигурност бе идвал тук. Бе газил в калта, за да стигне до водата, бе идвал, за да хвърли нещо в езерото. Такава поне беше нашата хипотеза.

Излязохме от колата и отидохме при водолазите, които се готвеха за работа. Шефът на екипа даде някои наставления на своите хора, после се обърна към Гахалоуд.

- Какво търсим, сержант?

- Всичко. Каквото и да е. Документи, оръжие. Нямам представа. Нещо свързано със случая „Келерган“.

- Знаете, че в това езеро се хвърлят отпадъци. Ако можете да бъдете малко по-точен...

- Мисля, че това, което търсим, е достатъчно очевидно и хората ви ще го познаят, когато го намерят. Но още не знам какво е.

- На каква дълбочина в езерото според вас?

- Близо до брега. Да кажем, на разстояние едно хвърляне от брега. Бих търсил на отсрещната страна. Заподозреният е бил покрит с кал и е имал драскотина на лицето, вероятно от нисък клон. Възможно е да е искал да скрие предмет там, където никой не би имал желание да ходи да търси. Затова мисля, че е бил на отсрещния бряг, който е обрасъл с храсти и тръни.

Търсенето започна. Застанахме край водата близо до паркинга и се загледахме във водолазите, които изчезваха под водата. Беше голям студ. Измина един час, без да се случи нищо. Стояхме точно до шефа на водолазите и слушахме редките съобщения по радиостанцията.

В девет и трийсет Лансдейн се обади на Гахалоуд, за да го наругае. Викаше толкова силно, че чух целия разговор.

- Кажете ми, че не е вярно, Пери!

- Кое не е вярно, началник?

- Мобилизирали сте водолазите?

- Да, господине.

- Вие сте напълно откачили. На път сте да си провалите кариерата. Мога да ви уволня за подобна инициатива! В седемнайсет часа давам пресконференция, на която вие ще присъствате. Ще обявите, че разследването е приключено. И се оправяйте с журналистите. Вече няма да ви прикривам задника, Пери! Писна ми!

- Добре, господине.

Гахалоуд затвори. Помълчахме.

Измина още час. Претърсването оставаше безплодно. Въпреки студа ние двамата продължавахме да наблюдаваме операцията. Накрая аз казах:

- Сержант, ами ако...

- Мълчете, писателче. Ако обичате. Не говорете. Не искам да чувам въпросите и съмненията ви.

Продължихме да чакаме. Внезапно радиостанцията на началника на водолазите изпука по особен начин. Нещо ставаше. Няколко водолази излязоха на повърхността. Настъпи вълнение и всички се втурнахме към водата.

- Какво става? - обърна се Гахалоуд към шефа на водолазите.

- Намерили са! Намерили са!

- Но какво са намерили?

На десетина метра от брега водолазите бяха изровили от тинята един колт, калибър 38, и златен пандантив с изписано отгоре му име НОЛА.

По обед на същия ден, изправен зад огледалото без амалгама в една стая за разпити в щатската полиция, изслушах признанията на Робърт Куин, пред когото Гахалоуд постави намерените в езерото оръжие и пандантив.