Ю Несбьо - Хлебарките

Бярне Мьолер почука предпазливо по вратата и отвори. Гласовете в заседателната зала замлъкнаха. Лицата се обърнаха към него.

— Това е Бярне Мьолер — началник-отдел в криминалната полиция — представи го шефката на Главното управление и му даде знак да седне. — Мьолер, запознай се с Бьорн Аскилсен, съветник на министър-председателя, и с господин Дагфин Турхюс от Външното министерство.

Мьолер кимна, дръпна един стол и се помъчи да сбута „мотовилите“ си под масивната овална дъбова маса. Май беше мяркал по телевизията младежки гладкото лице на Аскилсен. Съветник на премиера? Работата, значи, е дебела.

— Благодаря, че се отзовахте след толкова кратко предизвестие — изръмжа съветник Аскилсен, докато пръстите му барабаняха нервно по плота. — Хане, ще преразкажеш ли накратко за какво говорихме, за да се ориентира господинът?

На Мьолер му се бяха обадиха едва преди двайсет минути. Тогава, без никакви обяснения, шефката му бе отпуснала петнайсет минути да стигне до Външното министерство.

— Атле Молнес е открит мъртъв, вероятно убит, в Банкок — подхвана шефката на полицията.

Мьолер видя как Турхюс завъртя иронично очи зад очилата с метални рамки. След като го запознаха с малко повече подробности, Мьолер схвана причината за реакцията му. Само полицай би използвал формулировката „вероятно убит“, говорейки за човек, намушкан с нож вляво от гръбначния стълб, при което острието е разкъсало левия бял дроб и се е врязало в сърцето.

— Намерен е в хотелска стая от някаква жена…

— В бардак — прекъсна го мъжът с металните рамки. — От проститутка.

— Чух се с моя колега в Банкок — намеси се шефката на Мьолер. — Разбран човек излезе. Обеща на първо време да не огласява случая.

Спонтанният порив на Мьолер му диктуваше да попита защо ще протакат оповестяването на убийството. Често бързото отразяване на убийствата в медиите помагаше на полицията да събере сигнали от очевидци, докато спомените им и следите са още пресни. Но нещо му подсказваше, че въпросът му ще бъде схванат като ужасно наивен. Затова попита колко време възнамеряват да пазят престъплението в тайна.

— Докато скалъпим по-приемлива версия, надявам се — отвърна Аскилсен. — Наличната отпада.

Наличната? Мьолер не успя да сдържи усмивката си. С други думи, бяха претеглили истината и я бяха отхвърлили. Като сравнително новоизлюпен началник-отдел досега, слава богу, Мьолер не си беше имал вземане-даване с политици, но знаеше, че повишението неминуемо ще го сблъска с напористите им ходатайства.

— Настоящата версия е леко смущаваща, разбирам, но какво имате предвид под „отпада“?

Шефката му го изгледа предупредително. Съветникът се поусмихна.

— Времето ни притиска, Мьолер, въпреки това ще ви изнеса бърза лекция по практическа политика. Всичко, казано между тези четири стени, е строго конфиденциално, естествено.

Той попристегна машинално възела на вратовръзката си — навик, който Мьолер бе запомнил от телевизионните му интервюта.

— И така… За пръв път в следвоенната ни история имаме центристко правителство с известни шансове да просъществува. Не защото разполага с безрезервна парламентарна подкрепа, а защото премиерът по случайност е на път да се превърне в един от най-малко мразените политици в страната.

Шефката на управлението и Турхюс се подсмихнаха угоднически.

— Рейтингът на правителството обаче се крепи върху крехък фундамент, основен капитал на всички политици: доверието. Най-важното не е да си симпатичен и харизматичен, а да се ползваш с доверие. Знаете ли на какво Гру Харлем Брюнтлан 2 2 Гру Харлем Брюнтлан (р. 1939 г.) — норвежка политичка, член на Работническата партия, първата жена министър-председател на страната, заемала този пост трикратно, впоследствие генерален директор на Световната здравна организация. — Б.пр. дължеше огромната си популярност, господин Мьолер?

Мьолер нямаше никаква представа.

— Не на неустоимата си харизма, а на хорското доверие, че при нея няма скрито-покрито. Разковничето към управленческо дълголетие е именно доверието.

Всички около масата закимаха. Този постулат явно представляваше своеобразна азбучна истина в политическите среди.

— Атле Молнес и премиерът бяха много близки — свързваше ги и лично приятелство, и професионална солидарност. Били са състуденти, заедно са се издигали в партийната йерархия, преборили са се за подмладяването на състава, набирайки членове от младежката организация, а в зората на политическата си кариера дори са споделяли една квартира. Молнес доброволно се е оттеглил от надпреварата между двамата равностойни претенденти за лидери на партията и дал пълната си подкрепа за настоящия премиер. Така избегнал ожесточена междуличностна битка в партията. В резултат министър-председателят е дълбоко задължен на Молнес.