Джон Сол - Дом за разплата

Ед отстрани чашата с кафе, извъртя се на стола си и го изгледа навъсено:

— Марша не беше такава.

— Ти така си мислиш — отвърна оня, без да обърне внимание на заплашителната нотка в гласа на Ед. — Каква друга може да е била? Нали ти викам, че всичките са кучки. Ти сам призна преди малко, че си останал без нищо. Ама защо? Щото те е одрала жив и те е оставила да се мъчиш като грешен гявол.

— Марша не беше такава — повтори Големия Ед, обаче очите му се стесниха, а десният му юмрук се сви заплашително. — Такава като нея никъде няма.

— Да бе, такава голяма курва , имаш предвид — изхили се гадно оня. — А и дъщеря ти върви по нейните стъпки. И тя ще е поредната гадна ку…

Ед се пресегна рязко, грабна предницата на гащеризона му и го придърпа толкова близо към себе си, че видя паниката в очите му:

— Ти боя ли си търсиш? — изръмжа.

— Ей! — викна Кристин и извади иззад тезгяха охлузена бухалка за бейзбол. — Я вие двамата да мирясате, че да не взема да ви укротявам аз.

Ед блъсна човека назад, той залитна за миг, после падна от столчето си и тупна на пода. Взе да псува разпалено и да се мъчи да се изправи с помощта на един от редовните клиенти, който пиеше в „Пред камината“ с напразната надежда да изпрати Кристин до апартамента ѝ над заведението след края на работното ѝ време.

— Край за днеска — въздъхна Кристин и засили осветлението на макс. — Допивайте, каквото ще допивате, и да ви няма. — Малобройната клиентела запротестира, но тя не им обърна внимание, ами се зае с Големия Ед Крейн: — А ти моментално се пръждосвай. — Оттам леденият ѝ поглед се прехвърли и на мъжа, който само допреди секунди беше седял до Ед: — И ти също. — Изобиколи иззад бара и взе да ръга Ед в ребрата с бухалката. — Хайде, чупка!

— Ей! — обади се младежът откъм масата за билярд. — Ами мойте два долара?

— Твой проблем са си — подхвърли му през рамо Кристин и заизтиква двамата мъже през външната врата. — Заминавайте си у дома.

Блъснат право в лицето от ледения септемврийски въздух, Ед взе да рови из джоба за ключовете и тръгна, залитайки към колата си. Хич не му се прибираше: у дома вече не го чакаше нищо, освен празнота, скръб и ужасна самота.

А таверната „Пред огнището“, като всяка друга кръчма, предлагаше топлина и развлечения.

— Курва е била! — провикна се оня в гащеризона, отминал надолу по тротоара. — Радвай се, че си се куртулисал.

Дълго потисканата скръб по жена му изведнъж пламна в Ед. Подклаждан от дългите часове на пиянство, бесът му избухна, той се втурна подир мъжа, пак го сграбчи за предницата на гащеризона и го захвърли срещу тухлената странична стена на сградата, покрай която минаваше.

— Няма да говориш така! — нареждаше Ед думи, разкривени от алкохола в кръвта му, и омаломощени от скръбта, която разяждаше душата му. И почти без да се усети, блъсна главата на онзи в тухлите.

— Ей! Ама аз…

— Млъкни! — заповяда му Ед. И продължи да блъска главата на оня пак и пак, сякаш искаше да подчертае всяка отделна своя дума: — Няма! Така! Да! Говориш! — Нозете на човека се подкосиха и Ед го пусна да рухне на земята. — Идиот! — рече по-скоро на себе си и не обърна особено внимание на кръвта, която бе взела да се събира под главата на падналия. — Какво знаеш ти!

Върна се със залитане при стария си пикап, задържа се за дръжката на вратата, извади ключовете от джоба, изтърва ги, намери ги опипом до бордюра и по някое време успя да се качи в кабината. Някъде към шестия опит нацели отвора на стартера и запали двигателя.

— Идиот! — пак рече сам на себе си и даде мръсна газ. Зъбните колела изхъхриха, докато се мъчеше да включи на задна, после отстъпи рязко от амбреажа, хвърли струи чакъл зад себе си и се изстреля по тъмния, самотен път, който трябваше да го отведе до не по-малко тъмния му и самотен дом.

Сара Крейн се събуди уплашена, с разтуптяно сърце. Кошмарът, който редовно ѝ се присънваше, откакто почина майка ѝ, бързо избледня, та ѝ остана единствено споменът от някаква къща — огромна къща — в която ѝ бе невъзможно нито да види, нито да чуе многобройните хора, които я изпълваха.

Но беше убедена, че са там.

И че са не по-малко самотни и уплашени, отколкото самата тя.

Остана да лежи, пулсът ѝ бавно възстанови нормалния си ритъм, а последните кадри от кошмара ѝ напълно избеляха. Тъкмо се канеше да се обърне и да се помъчи отново да заспи, когато изведнъж усети, че нещо не е наред.

Заслуша се, но нищо не чу.