Линкълн Чайлд - Забравената стая

Започнах работа, като се запознах с характеристиките на подводницата и плана на езерото - както на повърхността, така п под водата. Споменатата по-горе служба във военния флот улесни значително и двете задачи. Прекарах една седмица в пробни плавания, като през това време не открих никакви следи от създанието.

След това накарах института да ми купи рибарска мрежа - оказа се всъщност, че тя трябва да е огромна. Използвахме ролки с найлонова мрежа с големина на „очите“, каквато използват военните, и сглобихме нещо като винтер 2с размери три хиляди на двеста и петдесет метра.

Това предизвика възгласи на удивление.

- Онова, което последва, беше твърде уморително, но след първите няколко опита започна да се получава лесно. Извадих късмет, защото езерото, макар и дълго трийсет и два километра, не е твърде широко: малко над три километра в най-широката си част. Започнахме от най-северната точка на езерото и се придвижвахме на юг. Помагаха ми двама асистенти от института и два моторни катера от Инвърнес. Всеки ден с помощта на подводницата „прочесвах“ километър и половина от езерото в южна посока. Километър и половина по осите X, Y и Z. Във всеки от тези отделни участъци правех по три обиколки на различни дълбочини, като използвах технологичното оборудване на подводницата за насочване и откриване на движението на всеки обект с вероятните размери на създанието. А оборудването има значителен обхват и точност. Ако обект с търсените размери се намираше в съответния участък, щях да го открия.

В края на всеки ден с помощта на асистентите скъсявахме винтера с километър и половина до мястото, където същия ден бях приключил с търсенето. Този огромен кош обхващаше буквално цялото езеро, подобно на противолодъчна мрежа. „Очите“ на мрежата бяха толкова големи, че всяка обикновена риба да може да минава без затруднения, но всичко, по-голямо от четиресет сантиметра, да не премине. Плавателните съдове пропускахме един по един.

Всеки ден в търсене на създанието проучвах нов езерен участък от километър и половина. В края на всеки ден, както вече казах, издърпвахме мрежата на същото разстояние напред. След двайсет дни стигнахме до южния край на езерото без резултат. И така, дами и господа, можете да приемете като факт няколкото думи, които ще кажа сега, макар и да го правя със съжаление, тъй като и аз както всеки човек си падам по криптозоологическите легенди: Неси не съществува .

Думите му бяха посрещнати с ръкопляскания, тук-там избухна смях.

В далечината се чу нисък звук: бръмчене, съпроводено с повтарящо се плющене. С приближаването му стана ясно, че това са винтовете на хеликоптер, чиито перки секат въздуха. След миг голяма машина с военни опознавателни знаци се появи иззад близкия хълм, по който се издигаха еднофамилни къщи от червени тухли. Вече се приближаваше бързо и се видя, че е на американския военноморски флот. Започна да се спуска и увисна точно над голямата ливада и тъмносивата подводница. Въздушната струя сплеска тревата в кръг с правилни очертания, а журналистите трябваше да си хванат шапките и бележниците, за да не ги отвее. От страничния вход на административната сграда излезе техник в работен гащеризон, отиде до скелето и закачи двете големи куки, които бяха спуснати от търбуха на хеликоптера, за ушите в горната част на корпуса на плавателния съд. След това слезе на земята, показа с вдигнат палец, че всичко е наред, и хеликоптерът започна внимателно да се издига с люлеещата се под него подводница. Изкачваше се все по-високо и щом стигна полетната си височина, пое на изток, а странният му товар висеше под него на двете дебели въжета. След шейсет секунди летателният апарат изчезна от полезрението им. Цялата операция беше отнела по- малко от пет минути.

Лоугън остана още известно време загледан в далечния хоризонт, след това се обърна отново към събралите се представители на медиите.

- А сега - обяви той - съм готов да отговоря колкото може по-изчерпателно на вашите въпроси.

Три часа по-късно в уютния бар от епохата на крал Едуард в най-пищния хотел на Глазгоу същите двама души - Колин Рийд и Джеръми Лоугън, вдигнаха наздравица един за друг с уиски от ечемичен малц с лек торфен дъх, сервирано чисто.

- Отлично изпълнение - каза Рийд. - И с това нямам предвид само днешната пресконференция, а и цялата операция. Отлична работа от началото до края.

- Актьорството е нещо ново за мен - отговори Лоугън, - но е приятно да знам, че ако някога дойде краят на бизнеса с търсенето на духове, мога да допълвам заплатата си от Йейл с изяви на сцената.