Крис Картър - Престъпен ум

— Мамка му! — възкликна, бързо зави надясно и влезе в паркинга до магазина. Докато изключваше двигателя, стомахът ѝ също реши да ѝ напомни колко е гладна, като демонстрира собствен вариант на зов за чифтосване на кит.

По това време на утрото в магазина не беше оживено. Само двама-трима клиенти разглеждаха рафтовете. Младият касиер кимна машинално за поздрав на Тейлър и после отново насочи вниманието си към евтиния роман, който четеше.

Тя взе кошница и без да се замисля много точно какво ѝ трябва, започна да хвърля разни неща в нея. Точно беше взела кутия прясно мляко от хладилника в дъното на магазина, когато чу някаква суматоха отпред. Намръщи се и се огледа наоколо, но не забеляза нищо нередно. И все пак инстинктите ѝ подсказваха, че нещо не е наред. Отдавна се беше научила да се доверява на инстинктите си. Остави кошницата на пода и заобиколи зад ъгъла на съседната пътека.

— Побързай, пич, или ще пръсна шибания ти мозък на мръсния под. Няма да те чакам цяла нощ, мамка ти — каза някой с много притеснен глас, преди Тейлър да има възможност отново да надникне зад ъгъла.

Тя мигновено извади пистолета си «Глок 22», дръпна предпазителя и тихо го зареди. Къркоренето в стомаха ѝ изведнъж утихна, отстъпвайки пред хевиметълското барабанно соло на сърцето ѝ. Това не беше добре подготвена и обмислена операция на ФБР, нито учение, а чист лош късмет. Беше реалност и се случваше там и в момента.

Тейлър се наведе, за да не се вижда от касата, и се запромъква по пътеката. Спря, преди да стигне до края, и през пролуката между стоките на едната лавица погледна в кръглото огледало за наблюдение в ъгъла на тавана.

— Копеле, да не мислиш, че си играя с теб? — отново се разнесе притесненият глас. — Мислиш, че това е шибана игра? Размърдай се или ще пробия още една дупка в грозния ти задник. Чат ли си какво ти казвам, тъпако?

Барабанното соло в сърцето на Кортни се усили. В огледалото тя видя, че извършителят е един. Изглеждаше млад. Беше висок и мършав, с джинси, широка черна тениска на «Нюйоркските Янки» и кърпа в червено и черно, която закриваше по-голямата част от лицето му. Насочил бе полуавтоматичен пистолет «Берета 92» право в лицето на ужасения касиер.

Трескаво въртеше глава на всеки няколко секунди, за да провери входа на магазина и пътеките между стелажите. Дори от разстояние Тейлър видя, че той е пълна отрепка, изпаднал в еуфория от дрога. И това още повече влошаваше нещата.

Макар непрекъснато да се оглеждаше, хлапакът с беретата беше толкова неадекватен, че не забеляза полицейската кола, която спря пред магазина.

Полицай Тарковски не реагираше на сигнал за помощ. Малката бакалия на тъмен ъгъл в Куинс нямаше безшумна аларма или паникбутон, скрит под тезгяха. Полицай Тарковски просто бе огладнял и бе решил да си купи две понички и може би няколко кексчета, да го държат сит през следващия час и нещо. Помисли си да си вземе бурито от «Тако Бел» на Джаксън Авеню, но се намираше на една пряка от денонощния магазин и реши, че му се яде нещо сладко.

Беше младо ченге, което работеше в нюйоркската полиция от две и половина години. От два месеца бе започнал да патрулира сам два пъти седмично и тази нощ, както бе пожелала съдбата, беше дежурен.

Той слезе от патрулната кола и по изключение не тресна вратата, а я затвори безшумно.

Ужасеният касиер в магазина сложи всичките пари от касата в хартиен плик и се приготви да го даде на нападателя, когато съзря младия полицай, който се появи на вратата.

Тарковски видя младежа с беретата секунда преди той да го види. Нямаше време да повика подкрепления. Полицейското му обучение се задейства и той мълниеносно извади пистолета си от кобура, хвана го с две ръце и се прицели в хлапака.

— Хвърли оръжието — извика с твърд глас.

Младежът вече беше забравил за парите и касиера. Единственият му проблем беше ченгето с пистолета. Той изви тяло и за част от секундата насочи беретата си към гърдите на Тарковски.

— Начукай си го, ченге. Ти го хвърли — каза хлапакът, държейки оръжието на една страна в уличен гангстерски стил.

Очевидно беше нервен, но не му беше за пръв път. С много пъргаво движение той се завъртя с лице към полицая, отстъпи крачка назад и стратегически застана с гръб към предната страна на магазина. Сега касиерът беше малко вляво от него, полицаят — малко вдясно, а пътеките между стелажите — точно пред него, предоставяйки му възможно най-добрия поглед върху сцената.