Крис Картър - Престъпен ум

Мирисът на влажна пръст се засили и въздухът захладня, когато заваляха първите капки дъжд. Тейлър спря и погледна нагоре, питайки се колко дупки ще се открият на покрива на верандата, когато дъждът се усили.

Шестият и седмият ключ изобщо не влязоха в ключалката, но осмият се плъзна вътре безпроблемно и когато Тейлър го превъртя, вратата тихо изщрака и се отвори.

— Бинго — каза тя. — Чудя се за какво ли са другите ключове.

Хънтър не отговори.

Тейлър превъртя валчестата дръжка и бутна вратата. Изненадващо не се чу изскърцване или стържене, сякаш пантите бяха смазани наскоро.

Още преди да влязат в къщата, ги блъсна миризма на дезинфектант и нафталин. Тейлър инстинктивно вдигна ръка и запуши носа си.

Миризмата не притесни Хънтър.

Тейлър намери електрически ключ на стената вдясно от вратата и го щракна.

Предната врата водеше към малко, празно преддверие с боядисани в бяло стени. Двамата бързо го прекосиха и влязоха в следващата стая — дневната.

Тейлър запали единствената електрическа крушка, окачена в средата на тавана. Плътният червено-черен абажур около нея значително намаляваше и без това слабата ѝ светлина и стаята тънеше в сумрак.

Дневната не беше просторна, но имаше малко мебели, затова не изглеждаше тясна. Тук миризмата на дезинфектант и нафталин беше много по-силна. Тейлър потрепна и придоби такъв вид, сякаш иска да излезе.

— Добре ли си? — попита Хънтър.

Тя кимна неубедително.

— Мразя миризмата на нафталин. Гади ми се.

Хънтър ѝ даде няколко секунди и бавно обходи с поглед стаята. Нямаше нищо, което да показва, че къщата е дом на някого — никакви снимки, картини по стените, декоративни предмети или лични щрихи, нищо. Лушън сякаш се беше крил от самия себе си.

Отворената врата в западната стена водеше към тъмна кухня. Коридорът покрай дневната продължаваше навътре в къщата.

— Искаш ли да огледаш кухнята? — попита Хънтър и посочи с глава.

— Не особено много — отвърна Тейлър. — Искам да намерим дневника и да изляза навън да подишам чист въздух.

Хънтър кимна в знак на съгласие.

Двамата прекосиха стаята и тръгнаха по коридора от другата страна. Светлината там беше слаба като в дневната.

— Предполагам, че Лушън харесва слабо осветление — отбеляза Тейлър.

В коридора имаше пет врати — две вляво, две вдясно и още една в дъното. Двете вляво и онази в дъното бяха широко отворени. Дори без да са запалени лампите, Хънтър и Тейлър разбраха, че там има две спални и баня. Дебелата тежка врата в дясната страна на коридора обаче беше заключена с голям катинар.

— Това сигурно е вратата за мазето — предположи Тейлър.

Хънтър се съгласи и огледа катинара, който го изненада.

Беше военен, «Сарджънт енд Грийнлийф», който издържа на всякакви атаки, включително с течен азот. Лушън определено не искаше неканени гости в мазето.

— Трябва пак да започнем рулетката с ключове — каза Тейлър и извади връзката на Лушън.

Докато тя ги изпробваше, Хънтър набързо огледа първата стая вляво — банята. Беше малка, облепена с бели плочки и миришеше на мухъл и влага. Вътре нямаше нищо интересно.

Хънтър чу изщракване в коридора и излезе от банята.

— Готово — каза Тейлър и пусна катинара на пода. — Този път опитах дванайсет ключа. — Тя превъртя валчестата дръжка и бутна вратата.

От тавана висеше шнур за лампа. Тейлър го дръпна. Жълтеникава флуоресцентна тръба проблесна няколко пъти и после светна, озарявайки тясно бетонно стълбище, водещо надолу.

— Искаш ли да слезеш пръв? — попита Тейлър, отстъпвайки крачка назад.

Хънтър повдигна рамене.

— Добре.

Двамата тръгнаха надолу бавно и предпазливо. В края на стълбите други две жълтеникави флуоресцентни електрически крушки осветяваха пространство с големината на дневната горе и с грапав бетонен под и мръснобели стени. И там мебелите бяха малко. На северната стена имаше висока дървена библиотека, препълнена с книги. В средата на помещението бе постлан голям килим, върху който беше сложен диван с тапицерия на цветя, а точно пред него — шкаф от брястово дърво със стар телевизор отгоре. Вляво от шкафа бяха наредени бюфет и малък хладилник за бира. Няколко рисунки в рамки украсяваха стените. Всичко беше покрито с тънък слой прах.

— Дневникът трябва да е там — каза Тейлър, кимайки към библиотеката.

Хънтър все още оглеждаше стаята.

Тейлър пристъпи към библиотеката, спря пред нея и бързо плъзна поглед по заглавията. Някои бяха по психология, други по инженерство, готварство и механика. Имаше няколко трилъра с меки корици и пет-шест книги за самомотивация и как да преодоляваме злополуките. Малката сбирка в ъгъла изглеждаше различна от другите. Главната разлика беше, че книгите в нея нямаха заглавия. Не бяха печатни издания, а тетрадки с твърди корици, каквито можеше да се намерят във всеки магазин за канцеларски материали.