Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

По този начин останаха прозорецът и балконът. Запъти се към спалнята и тялото ѝ се потресе от ужас, когато чу звуците в коридора. Отиде до лаптопа. Там имаше трима араби, движеха се методично и прослушваха всички врати на апартаментите с някакво устройство за подслушване. След секунди щяха да са пред нейната врата.

Кери изтича обратно до килера в спалнята, където държаха оборудването. Отвори го и започна да се рови из него, търсейки въже или нещо, което можеше да използва, за да се спусне. Нямаше въже. Само чисти мъжки дрехи. Няколко костюма, обувки и кожени колани. Колани! Тя грабна три и ги закачи един за друг, за да направи един дълъг колан, след което отново изтича до лаптопа.

Екранът показваше тримата мъже, които бяха пред вратата на апартамента на тайната квартира. Прикрепяха нещо към нея. „Експлозиви!“, помисли си тя. Изтича до спалнята, отвори вратата на балкона и завърза колана за железния парапет. Надникна през ръба. Мерцедесът все още бе там, но никой не беше излязъл и не гледаше нагоре. Погледна към балкона под себе си и не можа да прецени дали има някого в този апартамент или не. „Какво значение има?“, изкрещя на себе си тя. Те щяха да взривят вратата и може би целия апартамент. Всеки миг можеше да ѝ е последен.

Кери пристегна колана към парапета и го дръпна силно. Изглеждаше, че ще издържи. Трябваше да издържи. Изкачи се над ръба и започна да се спуска по колана, сменяйки ръцете си. Стъклената врата на балкона на апартамента на етажа под нея бе тъмна. Нямаше никого вътре. Изпъна ръце и се опита да достигне парапета на долния балкон с пръстите на краката си. „Не поглеждай надолу“, каза си, когато краката ѝ докоснаха парапета. Оттласна се и се пусна, падайки по лице на балкона. Проглушаващата експлозия отгоре разклати сградата.

Бяха взривили тайната квартира. Ушите ѝ кънтяха, тя счупи стъклената врата на балкона с глока, след което промуши ръка през дупката и отвори.

Сложи отново обувките си, за да не настъпи счупено стъкло, изтича до входната врата на апартамента, отключи я и се втурна по коридора и надолу по стълбите към приземния етаж. След още няколко секунди изхвърча през служебния изход към задната алея. Премина внимателно по нея и се шмугна в една странична улица. Изглеждаше чисто. Охраната от мерцедеса зад ъгъла не беше там. След като отново свали обувките с високи токчета, тя се затича с всички сили, стройната ѝ фигура изчезна в тъмнината.

Централен район, Бейрут, Ливан

— Какво се е объркало? И недей да ми говориш глупости. Стъпила си на много тънък лед, Кери — заяви Дейвис Фийлдинг и потърка ръце, сякаш му беше студено. Бяха в кабинета му, в старомодната сграда на „Рю Маарад“, близо до площад „Неджме“, с неговата характерна часовникова кула, където базата в Бейрут поддържаше фирма за прикритие, „Близкоизточна морска застрахователна компания“ АД, която бе толкова солидна, че наистина продаваше полици.

— Ти ми кажи. Славея беше твоя идея. Дима е твой агент. Аз току-що я наследих — отвърна Кери и потърка очи. Чувстваше се изморена, мръсна, със същите дрехи, с които бе облечена предния ден, спала само няколко часа на канапето във всекидневната на Върджил след нощ, прекарана в обикаляне из целия Бейрут, за да издирва Дима.

— Не ми ги пробутвай тия — изръмжа Фийлдинг. — Тя беше твоя птичка. Ти отговаряш за нея. Ти ми доведе Славея и аз дадох съгласие за осъществяване на контакт. Това е всичко. Внимателно сближаване. Нищо повече. И следващото нещо, което узнавам, е, че си преследвана из целия Бейрут от така наречените убийци и че си ги завела право до вратата на тайната ни квартира! Застрашила си нашата позиция тук, която, както знаеш, е адски деликатна — рече той и почука по бюрото с показалеца си.

— Не съм ги завела никъде — възрази Кери и се замисли. Нима той не разбира? Трябваше да я потупа по гърба за това, че беше избягала. Как можеше да е толкова твърдоглав? — Измъкнах се. Не бях проследена. Зарязах колата пред хотел „Краун Плаза“ и си тръгнах оттам на сто процента, без да съм била забелязана, но за да съм сигурна, прекарах час в мола, обикалях районите, минах по обратния път, всичко каквото ти хрумне. Нямаше нищо. Не съм била проследена по мобилна връзка, нито пеш, нито по електронен път или пък с телескоп от тридесет километра разстояние. Приеми фактите, Дейвис. Имаме пробив в сигурността.

— Адски си права. Прецака операцията и сега търсиш прикритие. Предупредих те, Матисън. Тук играем по бейрутски правила. Сега нека да преповторим нещата отново. Първо, къде е Дима?