Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

— Ти ми кажи. След фиаското при свръзката и след това в тайната квартира прекарах половината нощ да я търся. Вместо да ми крещиш, защо не обмислиш възможността тя да е двоен агент? Може би тя ми е направила постановката. Защото, ако не е така, откога си станал толкова доверчив?

— Дори не знаем дали са ти направили постановка. Може би си се паникьосала, защото Славея е объркал мястото за свръзка. Може би е действал по ливанско време. Може да е бил пиян. По дяволите, Кери. Предполагаше се, че ще е само среща за опознаване, това е всичко. Трябваше да го огледаш, да го оставиш той да огледа циците ти и да уговориш следващата среща. Паникьосала си се. Признай си — заяви Фийлдинг със зачервено като на Дядо Коледа лице, но с очи студени и сини като лед.

— Не е вярно. Ти не беше там. Аз бях. Той ми махна — обясни тя и му показа. — Нали той уж е старши агент от разузнаването, а пък дава знак на човек за контакт, когото никога преди не е срещал, да се приближи, сякаш сме две домакини в парка? Шегуваш ли се?

— Може би такава е процедурата в ГДС. Може би той е сметнал, че не си го разбрала. Ти си жена, за Бога. Никой мъж в Близкия изток няма да те вземе на сериозно. Като вземем предвид случилото се снощи, вероятно са прави.

Кери усещаше как сърцето ѝ блъска. Какво ставаше тук? Имаше някаква сериозна издънка, която почти бе довела до нейното залавяне или смърт. Фийлдинг трябваше да я подкрепи, а не да я хока.

— Имаше двама души в микробус и четирима в мерцедес. Опитаха се да ме отвлекат, да му се не види! Стреляха по мен. Ето. — Тя му показа зарасналата рана на крака, където парченцето от тротоара я беше ударило.

— Да, и след това ти ги отведе право до тайната квартира, което, доколкото ни е известно, е била целта на задачата им от самото начало! — отсече Фийлдинг. — Това ще бъде записано в твоето досие 201 — добави той, като имаше предвид досието на ЦРУ за всеки служител от персонала. — Недей да си въобразяваше, че няма да се случи.

Кери се изправи.

— Слушай, Дейвис — започна тя, опитвайки се да се контролира. — Тук се случва нещо по-мащабно. Хрумвало ли ти е да се запиташ защо те искаха полеви агент на ЦРУ, при положение че Славея е бил двоен агент и са можели да ни хвърлят всякакви боклуци с години напред и ние щяхме да се хващаме на тях като прасета на корито за угояване? Попитай се защо.

— Сядай — отсече Фийлдинг. — Къде си мислиш, че отиваш? Не съм приключил с теб.

Тя седна. Вътрешно трепереше от гняв. Можеше да изтръгне очните му ябълки, беше толкова бясна. Беше толкова силна, толкова мощна. О, Боже, дали отново не изпадаше в един от нейните „полети“? Усещаше как контролът ѝ се изплъзва — беше на прага да го убие. „Овладей се, Кери. Можеш да се справиш.“

— Дима уговори свръзката. Трябва да я вземем предвид — внимателно изрече тя и се опита да се овладее.

— Мобилният ѝ телефон?

Кери поклати глава.

— Няма нищо и в тайното скривалище. — За спешен контакт с Дима тя използваше хралупата на едно дърво в парка „Санаие“. Когато бе отишла там посред нощ, след безуспешен опит да я засече из клубовете, хралупата бе празна. Остави белег с тебешир на един клон, с което даваше знак на Дима, че трябва да се свърже с нея по най-бързия възможен начин, но имаше лошо предчувствие, че повече никога няма да чуе за нея.

— Къде другаде я търси?

— Хотел „Ле Грей“, „Уиски бар“, клуб „Палейс“, у тях, навсякъде — и не е нужно да питаш: бях внимателна. Никой не я е виждал. Отворих с шперц ключалката на апартамента ѝ. Не си е била вкъщи. Изглежда, не се е прибирала там от няколко дни.

— Значи се е настанила при някой новопристигнал жребец от Рияд, който има пари в брой в джоба си, и какво от това?

— Или че я измъчват, или вече е мъртва. Има пробив в сигурността, Дейвис. Не можеш да игнорираш тази възможност.

— Ти твърдиш така — отвърна той и прехапа устна. — Какво друго?

— В тайната квартира нямаше никого — продължи тя. — Има ли причина?

— Бюджетът. Счетоводителите във Вашингтон го орязаха. — Той сви рамене. — Те се опитват да управляват вселената. Трябваше да направим съкращения. Значи според теб не си била проследена. Преследвали са те. Ти си се измъкнала. Никой не те е проследил до Ахил? Ами възрастната жена, от която си взела колата? — Изпъна в шпиц показалеца си, сините му очи се врязаха в нея като лазери. — Дава колата си на напълно непозната. Защо ще го прави?

Кери преглътна.

— Тя беше добър човек. Жест на жена към жена. Видя, че съм в беда. — „Видя, че съм отчаяна“, помисли си тя.