Андрю Каплан: Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

Когато слезе, тя огледа коридора и стълбището и чу как асансьорът продължи нагоре, преди да се приближи към вратата на апартамента. Огледа касата и рамката за следи от опит някой да влезе вътре. Изглеждаше чисто. Знаеше, че в шпионката имаше записваща камера. Погледна в нея и направи уговорения сигнал, две двойни почуквания, готова да побегне, ако нещо се случеше. Не последва отговор. Почука отново, след което извади ключа от чантата си и отвори вратата.

Апартаментът изглеждаше празен. Това беше нередно. Предполагаше се, че винаги трябва да има някой тук. Какво, по дяволите, ставаше? След като провери дали пердетата са спуснати, тя заключи вратата зад себе си и проучи двете спални — едната претъпкана с походни легла, другата с оборудване. Отиде до раклата, където държаха богат избор от оръжия. Извади пистолет „Глок 28" и четири пълнителя. Идеален за нея. Малък, лек, със слаб откат и патрони. 380 АСР, които минаваха през всичко. Зареди го и го прибра заедно с пълнителите в чантата си.

Отиде до прозореца и надникна отстрани на завесата към улицата под нея, осветена от самотна улична лампа. Ако имаше наблюдатели, те бяха скрити в сенките на дърветата и в паркираните коли по тъмната улица.

— По дяволите, имам нужда от едно питие — изрече на глас тя на себе си и отиде до шкафа с алкохол във всекидневната, като хвърли едно око на лаптопа върху масичката за кафе, той показваше различни гледни точки от охранителните камери — от шпионката на вратата, от коридора и от улицата на покрива отвън. Всичко изглеждаше наред. Намери почти пълна бутилка „Грей Гуус“ в шкафа и си наля четвърт чаша, като знаеше, че вероятно не трябва да го прави, и си помисли, че към този момент наистина не ѝ дреме за нищо: извади едно от хапчетата си клозапин от чантата — трябваше да си набави още от аптеката на черния пазар в Зариф, помисли си и се намръщи, след което изпи лекарството с водката. Погледна часовника си: 7:41 вечерта. „Кой щеше да дежури на централата в базата в Бейрут по това време?“ — запита се тя. „Линда“ — помисли си. Линда Бенитес беше на смяна до полунощ.

Като изключим, че, преди да се обади, трябваше да обмисли ситуацията. Това, което се беше случило току-що, не се вписваше в пейзажа. Свръзката със Славея бе уредена от Дима. Плеймейтката не беше провокатор, не беше една от гугутките — агентите, които Кери беше вербувала, след като пристигна в Бейрут. Беше наследила тази информаторка от Дейвид Фийлдинг, началника на базата на ЦРУ в Бейрут. Тя беше един от неговите агенти. „Ще бъде ужасно“, помисли си ядосано тя. Само че не можеше да е сигурна дали Дима играе и с двете страни, или също е била излъгана от Славея. Всъщност и тя можеше да е в опасност или дори вече да е мъртва.

Но Кери нямаше как да се свърже с нея. Не можеше просто да ѝ звънне. Двата телефона в тайната квартира не бяха достъпни. Обикновеният можеше да бъде използван само за приемане на обаждания. Закодираният се използваше единствено за връзка със строго охраняваната централа в посолството на Съединените щати в Аукар, в най-северната част на града. Обадеше ли се по мобилния телефон, можеше да издаде позицията си, ако я следяха по GPS. „Трябва да намериш отговора“, каза си тя. Предположи, че или ГДС или Хизбула стоят зад операцията. Как бяха стигнали до нея? Дима. Трябваше да е Дима и това можеше да означава, че има нещо, което Фийлдинг не знае. Той беше насърчил Кери да осъществи контакта.

— Готови сме на всичко, за да имаме вътрешен човек в ГДС — беше ѝ заявил той. Също така ѝ каза, че няма да има нужда от подкрепление. — Дима е надеждна. Не ни е предоставила много, но това, с което разполага, е винаги двадесет и четири каратова информация. — „Кучи син“, помисли си тя. Дали не спи с нея? Дали сексът не беше двадесетте и четири карата, които Дима му даваше? Кери бе поискала да вземе със себе си Върджил Маравич, работещия в базата гениален разузнавач, експерт по операциите „Черна чанта“ [2] Операция за тайно проникване в различни обекти за извличане на разузнавателна информация — по името на черната чантичка, в която крадците носят инструментите си. — Бел. прев . , най-добрия специалист за осъществяване на наблюдение, поставяне на подслушвателни устройства и влизане с взлом, който тя някога бе срещала, но Фийлдинг бе заявил, че ще се нуждае от Върджил за нещо друго.

— Освен това — обясни ѝ Фийлдинг — ти си голямо момиче. Ще се справиш — намеквайки, че ако не може, мястото ѝ не е в Бейрут, където имаше място само за големи играчи.