Андрю Каплан: Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

Кери се затича и излезе на авенюто, зави зад ъгъла и тръгна надолу по тясна улица, далеч от трафика. Колко ли бяха, запита се тя и се прокле, че е с високи токчета. Част от дегизировката ѝ. Освен ако не бе облечена в абая, никоя себеуважаваща се жена в Бейрут нямаше да бъде открита мъртва с обувки без ток. Нямаше как да са само двамата мъже, помисли си тя и се спря, за да си свали обувките. Не и ако действаха професионално.

Улиците бяха тъмни, засенчени от дървета. Наоколо нямаше много хора, не че и да имаше, това щеше да спре похитителите. Двамата араби от микробуса се появиха иззад ъгъла. Единият извади нещо от якето си. Приличаше на пистолет със заглушител. Тя се затича. Бяха я подценили, помисли си. Някога беше състезателка по бягане. Можеше да ги надбяга.

Точно тогава чу остро свистене и усети как нещо ужили крака ѝ. Хвърли бърз поглед назад и видя бял белег от куршум върху тротоара. Стреляха по нея. Тя отскочи вляво, после вдясно и докосна крака си, усещайки скъсано място на дънките си, и забеляза петно. Петно кръв. Парченце от тротоара навярно бе рикоширало и я бе улучило, помисли си тя, докато тичаше, за да спаси живота си, а бетонът под босите ѝ крака бе твърд. Завивайки зад ъгъла, тя се втурна по една пуста улица. Трябваше да направи нещо, и то бързо. От лявата ѝ страна имаше голяма къща с портал зад ограда от ковано желязо, от другата страна на улицата — гръцка православна църква с куполовиден покрив, осветен в бяло сред мрака.

Тя се втурна към страничната врата на църквата и дръпна рязко дръжката. Беше заключена. Когато погледна зад себе си, сърцето ѝ туптеше и тя видя арабите, които тичаха. Сега и двамата държаха пистолети със заглушители и се приближаваха. По-напред, на ъгъла, един мерцедес седан спря с изскърцване на спирачки. Четирима мъже мигновено слязоха. По дяволите, помисли си тя, докато тичаше с всички сили към парадната врата на църквата. Рязко я отвори и притича вътре.

В църквата имаше може би десетина души, почти всичките жени, облечени в черно. Те се разхождаха наоколо, палеха свещи и целуваха иконите или просто стояха изправени пред олтара с неговите арки и облечени в злато гърбове на икони. Брадат млад мъж, свещеник в черно расо, се запъти към нея по пътеката.

— Христос е сред нас — рече той на арабски.

— Разбира се, отче. Имам нужда от помощ. Има ли заден изход? — отвърна тя на арабски.

Инстинктивно той погледна встрани през рамо. Тя побягна в тази посока точно когато парадната врата рязко се разтвори и четиримата мъже от мерцедеса нахлуха вътре, двама от тях държаха автомати. Една жена изпищя и всички се разбягаха. С изключение на свещеника, който пристъпи към мъжете.

— Бес! — извика той. — Спрете! Това е домът на нашия Господ! — Единият от мъжете го блъсна настрани, докато тичаше по пътеката към нишата, там Кери бе изчезнала зад завеса, откъдето се стигаше до някаква врата.

Тя изтича навън. Алеята водеше към улица, но имаше и паркинг, обграден с бодлива тел. Насочи се към него и забави ход точно когато се чу приглушеният звук от изстрел зад нея, след което се промъкна през една дупка в бодливата тел и излезе на авеню „Чарлс Малик“, широка главна улица с натоварен трафик и тълпи от хора. Изтича до средата на улицата, избягваше колите, които надуваха клаксоните си. Светофарът светна зелено и трафикът се раздвижи във всички посоки покрай нея. С крайчеца на окото си тя погледна назад към страничната улица и видя трима от мъжете от мерцедеса на тротоара, оглеждаха се за нея. Щяха да я забележат след секунди.

Намираше се по средата на уличното движение, между две ленти, по които преминаваха колите само на двадесет сантиметра разстояние. Усети как нечия ръка опипва задника ѝ от движеща се в противоположната посока кола. Не изгуби време да погледне кой го беше направил — трябваше да действа бързо, за да се измъкне от полезрението на преследвачите си.

Едно споделено такси тъкмо я подминаваше. Имаше свободно място отзад. Тя махна с ръка пред стъклото на шофьора и извика: „Хамра“! Таксито вече се насочваше в същата посока, на запад, а в квартала „Рас Бейрут“, не много далече от „Хамра“, имаше нелегална квартира на ЦРУ, стига тя да успееше да се промъкне там незабелязано. Таксито спря насред трафика, клаксоните зад тях свиреха и тя се метна почти в движение на задната седалка.

— Салам алейкум — „Здравейте“, тихо поздрави останалите пътници, като пак обу обувките си, които носеше в ръка, измъкна черен хиджаб от джоба си и го сложи на главата си, за да промени външния си вид. Преметна единия край на покривалото през рамо, докато се оглеждаше бързо. Един от мъжете на тротоара сочеше към таксито и говореше нещо. Тя се облегна назад, за да се прикрие зад другите двама пътници на седалката — възрастна жена, облечена в сив костюм, която я зяпаше с неприкрит интерес, и млад мъж по анцуг, вероятно студент. На предната седалка до шофьора се бе настанила млада жена, която не обръщаше внимание на никого и разговаряше по мобилния си телефон.