Андрю Каплан: Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

Излезе на паркинга. Червеното рено беше спряно сред редицата коли до ниската ограда и живия плет. Тя изтича до него, отключи, качи се и запали. Докато нагласяше огледалата, ги видя. Двама мъже. Същите, които я бяха преследвали в църквата. Тя включи на заден, потегли и се отправи към изхода. Мъжете изтичаха след нея — онзи, който беше стрелял по нея, зае позиция за стрелба и се прицели в колата. Тя инстинктивно се наведе, докато завиваше на улицата, вземайки рязко завоя и ускорявайки, доколкото можеше. Куршумът се заби в задното стъкло, а около дупката се оформи паяжина от пукнатини.

Тя отново сви рязко, наблюдавайки паркинга, където стрелецът се прицелваше в нея. Налагаше ѝ се да мине точно пред мястото, където той беше застанал. В последната секунда натисна спирачката и блъсна главата си в подглавника на облегалката. Вторият куршум мина през страничното стъкло, като проряза въздуха пред лицето ѝ. Пак натисна газта, зад нея силно изсвири клаксон на кола и тя с пълна скорост потегли по улицата, търсейки свободно пространство в трафика. Погледна в огледалото за обратно виждане и за миг видя, че мерцедесът още стои до бордюра. Някакъв човек тичаше по тротоара към него. Господи, надяваше се да не са сторили нищо лошо на възрастната жена. Защо бяха стреляли по нея? Какво ставаше? Агент на ЦРУ, взет за заложник, беше нещо ценно за Хизбула или за Сирия, или за всеки друг, който стоеше зад всичко това. Една мъртва жена, дори да е агент на ЦРУ, не струваше толкова много.

Тя рязко, без да подава мигач, се намести в дясната лента и зави на ъгъла, гумите ѝ свиреха, докато ускоряваше нагоре по тясната уличка. Пред нея някакъв мъж пресичаше по средата на улицата, но вместо да удари спирачки, тя натисна клаксона, без нито за секунда да намалява скоростта, и успя на косъм да го заобиколи, а той ѝ направи знак с вдигнат палец — еквивалент на средния пръст в Близкия изток. Тя не намали, а сви в следващата пресечка вляво, като пак погледна в огледалото за обратно виждане. Засега зад нея нямаше никого.

Отново зави наляво по „Ром“ и назад към „Хамра“, тясната улица, претъпкана с коли и хора. Ако бяха зад нея с мерцедеса или друга кола, нямаше как да я настигнат в този трафик. Тротоарите бяха задръстени от хора на всякаква възраст, мнозина от тях елегантни, няколко жени с хиджаби, кафенетата и ресторантите — ярко осветени от неонови реклами, а звуци на хип-хоп музиката се носеха през отворената врата на един клуб.

Тя зави надясно по „Хамра“, като поглеждаше в огледалата, а градът с всичките си цветове се въртеше около нея. Свали единия прозорец и чу звуците на хората и музиката, долови миризмата на печен дюнер шаварма и на тютюнев дим с аромат на ябълка от кафенетата, предлагащи наргиле. Не забеляза никой да я следи. Можеше да са се прехвърлили в друга кола от мерцедеса или микробуса, но, доколкото успя да прецени, те я бяха изпуснали. И въпреки всичко не можеше да се успокои. Щяха да претършуват целия град, за да я намерят. Ако бяха докопали шофьора на таксито, той трябва да им е казал, че е тръгнала към „Хамра“. Можеше да са навсякъде. А тя можеше само да се надява, че не са се добрали до възрастната жена. Време беше да се отърве от колата.

Зърна хотел „Краун Плаза“ пред себе си с червената електрическа реклама на покрива на сградата. Мина покрай него през входа на мола и след петнадесет минути обикаляне намери свободно място за паркиране. Остави ключовете върху постелката на пода, слезе от колата и напусна района на паркинга, влизайки в мола и сливайки се в потока от купувачи, като минаваше през различни изходи и пак се връщаше вътре, поглеждаше в огледалата и слизаше и се качваше по стълбите, за да се увери, че не я следят, след което излезе от мола и се отдалечи от тълпите нагоре по „Джемайел“ по посока на кампуса на Американския университет.

Обиколи района два пъти, след това още един район, като вървеше в противоположната посока, за да се увери напълно, че не я следят. По този начин, дори те да се бяха отказали, винаги можеше да забележиш дали все още имаш опашка. Кери започна да диша малко по-леко. Засега изглеждаше, че им е избягала. Но не си правеше илюзии. Щяха да претърсят „Хамра“ и да я издирват. Трябваше да се добере веднага до тайната квартира.

Основното бе да стои настрана от тълпите по „Рю Хамра“. Можеше да извадят късмет и да я забележат там. Вместо това тя се отправи към университета. За да се прикрие, се присъедини към група студени, които обсъждаха къде да отидат за манакиш, нещо като пица. Двете момичета бяха ливанки, а едно от момчетата бе от Йордания и за секунда сякаш се бе върнала отново в университета. Те я поканиха да се присъедини към тях в някакво заведение за бързо хранене, но тя сви рамене и продължи напред. Тайната квартира не беше далеч. Двадесет минути по-късно Кери бе на „Рю Адонис“, тясна уличка с наредени от двете страни жилищни домове и дървета, и се качваше с асансьора нагоре към апартамента на осмия етаж, който служеше за тайна квартира.