Майкъл Добс - Да изиграеш краля

11Шотландските братя (XVIII век) са първите, които въвеждат идеята за интегриран интериор: стени, таван, камина, мебели, килим и т.н. от един и същ производител и в един и същ стил. – Б. пр.

Съвестта на краля е като вятър в царевично поле.

Може да обрули малко листа, но обикновено минава без по-дълготрайни последствия.

Адютантът на Камарата на общините влезе в мъжката тоалетна и се огледа. Носеше спешно съобщение за Том Уъртингтън, депутат от Лейбъристката партия, който представляваше миньорския район в Дърбишир, където впоследствие затвориха мините, и който се гордееше с работническия си произход, въпреки че за последните двадесет години не беше цапал ръцете си с нещо различно от кетчуп и мастило. Тоалетната беше в издържан викториански стил, с изящни антични плочки и порцелан, единственото, което разваляше картинката, беше електрическият сешоар, на който Джереми Колторп, остаряващ и всеизвестен със своята помпозност депутат, подсушаваше ръцете си.

– Случайно да сте виждали г-н Уъртингтън, сър? – запита адютантът.

– Тук има място само за едно лайно, момчето ми – отговори със сумтене Колторп. – Опитай в някой бар. Под масата в ъгъла най-вероятно.

Адютантът се забърза нанякъде, а до умивалниците застана единственият друг човек в помещението, Тим Стампър.

– Тимъти, скъпо момче. Добре ли се чувстваш в щаба? Справяш се чудесно, ако ми позволиш да отбележа.

Стампър се обърна и лекичко се поклони, но нямаше топлина в жеста му. Колторп беше известен ласкател, представящ се за лидер на своя район, но се беше оженил по сметка и оттогава беше все по-снизходителен към бивши агенти по недвижимите имоти например. Той никога не би пренебрегнал разликата в класите, като се има предвид, че бе прекарал по-голямата част от живота си, опитвайки да се домогне до следващата.

– Всъщност радвам се, че ни се отваря възможност да си поговорим, приятелю – каза Колторп, усмивката му беше по-скоро превзета, докато проверяваше в огледалото дали наистина са сами в ехтящото помещение, преди да продължи. – Поверително, като мъже.

Опита се незабелязано да надникне под вратите на кабинките.

– Какво си намислил, Джереми? – отговори Стампър с ясното съзнание, че през всичките тези години в Камарата с Колторп си бяха говорили единствено общи приказки.

– Съпругата ми. Поостаря вече, става на седемдесет догодина. Не е и в добро здраве. Куражлийка е, но ѝ е все по-трудно да помага в избирателния ми район. Доста е голям, 43 села са, нали знаеш, отнема си време да ги обиколиш, казвам ти от опит.

Той се приближи към Стампър и започна втори път да мие ръцете си, опитвайки се да създаде някаква атмосфера на непринуденост, но никак не му се получаваше.

– Трябва малко да я отменя, дължа ѝ го, да прекараме малко повече време заедно. Кой знае колко ѝ остава.

Той направи пауза, докато произвеждаше обилно количество пяна, за да подчертае колко е загрижен за жена си или пък за хигиената си. Нито едно от двете не трогна Стампър, който като бивш заместник-отговорник по партийната дисциплина беше виждал личното досие на Колторп, което включваше редовни плащания към една самотна майка, която беше барманка в една кръчма близо до дома му.

– Ако трябва да бъда честен, смятам да освободя мястото си на следващите избори. Заради нея, разбира се. Но ще бъде ужасно жалко целият ми опит през всичките тези години да отиде на вятъра. Много бих се радвал да намерим някакъв начин... да мога да продължа да бъда полезен, нали разбираш. Да продължа да изпълнявам дълга си към родината. И партията, разбира се.

– Какво имаш предвид, Джереми? – Стампър вече знаеше точно накъде отива разговорът.

– Отворен съм към предложения. Но очевидно Камарата на лордовете изглежда като разумен вариант. Не толкова заради мен, а заради дамата. Ще значи много за нея след всичките тези години. Особено като се има предвид... че няма да може да му се наслаждава много дълго.

Колторп плискаше вода, за да удължи разговора, и вече беше успял да изпръска панталоните си. Осъзна, че се държи като глупак, и затвори кранчетата с рязко движение, обърна се право към Стампър с отпуснати ръце, от които капеше вода.

– Ще имам ли подкрепата ти, Тим? Подкрепата на партийната машина?

Стампър се обърна и се насочи към електрическия сешоар, пронизващият звук принуди Колторп да изприпка след него и двамата да повишат глас.

– До следващите избори ще има доста колеги, които ще искат да се пенсионират, Джереми. И очаквам много от тях да поискат място в Камарата на лордовете.