Стивън Ледър - Гладният призрак

— За какво си се притеснявал?

— Знаеш, китаец и англичанка. Може да възникнат проблеми.

— Та това се случва постоянно — каза Цвете.

— Не е вярно. Да, много гуейло се женят за китайки, но не и обратното.

— Ти си сексистко прасе — изсмя се тя. — Или по-скоро расистко?

— Знаеш за какво говоря. Красивото момиче си е красиво момиче, независимо откъде е. Където и да иде по света, всеки я приема за красиво момиче.

— И?

— И просто обратното не е вярно. Гледат момичето и се чудят защо е с китаец. А после веднага решават, че е заради пари.

— Кои са „те“, Пат? — попита тихо Цвете. Той усети, че сам се е натикал в клопката.

— Знаеш, Цвете. Всички. И не говоря само за гуейло. Самите китайци са същите. Като расистите. Знаеш ли как наричат китайците децата от смесени бракове?

— Копелета — каза Цвете.

— Копелета — повтори Дуган. — Ни такъв, ни онакъв. А когато умрат, само китайската половина отива на небето.

— Това е фолклор, Пат, нищо друго. Никой вече не мисли така. — Чайникът започна да свири и той скочи, радостен, че има повод да прекрати разговора. Господи, втора среща и вече спореха. По въпроса за расите и за други неща.

Отново надникна към хола:

— Мляко и захар?

— Да — отвърна тя. — Три бучки.

Донесе кафето в своята чаша с Мики Маус и й я подаде:

— Внимавай, горещо е.

Тя внимателно я пое.

— Джил ни покани на рождения ден на Софи утре вечер и в неделя на барбекю в дома им — каза тя и отпи от горещата течност.

„Нищо чудно от страна на Джил“ — помисли Дуган. Сигурно вече беше залепила Цвете за него. Още няколко дни и ще ги изправи пред олтара да се женят.

— Дом ли? — повтори той. — По-скоро крепост.

— Какво имаш предвид?

Дуган я изгледа с присвити очи.

— Ти не разбра ли кой е зет ми? — попита той и веднага се изруга наум, естествено, тя нямаше как да разбере. Не беше й го споменавал, а „Горещи клюки“ не бе място, където можеха да говорят свободно по този въпрос, особено пред Белами и Бър. Седна на дивана до нея и продължи по-спокойно: — Той е начело на триада, Глава на дракон. Или по-точно казано, син на големия бос. Един от най-могъщите в Хонконг — Нгъ Вайсън, който сега се е оттеглил и живее спокойно на Върха, чакайки да се присъедини към предците си. Нгъ Вайсън има трима синове: Саймън, Чарлз и Томас. Чарлз се занимава с недвижими имоти в Канада. Законен бизнес, откъдето и да го погледнеш. Томас е в Сан Франциско и се грижи за американската част от сделките, а Саймън ръководи представлението в Хонконг.

— И с какво точно се занимава?

— Със същото, с каквото всяка триада в Хонконг. Изнудване, протекция, незаконни залагания, проституция, наркотици. Спомняш ли си онзи зализан тип, с когото той отиде да говори? Дани Лам?

Цвете кимна.

— Онзи, който обичал малки момиченца ли?

— Точно. Той работи за Саймън. Саймън не е добър човек, Цвете, не се заблуждавай от външността му. Никога не ми е причинил зло, поне не нарочно, обожава Джил и Софи, но аз му нямам доверие.

— Какво искаш да кажеш с това „нарочно“?

— Той никога и с нищо не ме е наранил. Но заради него аз съм вързан за работа, която ненавиждам, а не мога да се преместя.

— За „Стопански престъпления“ ли говориш?

— Да. Аз искам да действам, Цвете. Да бъда там, където летят куршуми, да бъда истински полицай, а не книжен плъх. Но със зет престъпник по-скоро ще ме изхвърлят, отколкото да ме преместят на отговорна работа.

— Толкова ли е зле?

— Да. Но какво мога да сторя? Джил го обича. Винаги го е обичала. Откакто се запознаха преди почти десет години.

— Ти беше ли ченге, когато те се ожениха?

— Да. Току-що завършил изпитателния си срок. Джил знаеше колко ще ме спъне, ако се омъжи за него. Достатъчно сме говорили по този въпрос. Но тя го обича и това е всичко. Сватбата й сложи точка на възможностите ми да се хвана с истинска полицейска работа. Снощи ми го казаха полуофициално. Точно преди да те срещна. Винаги съм го знаел, но все се надявах, че ако досието ми е чисто, ще мога да се докажа. Явно няма да ме огрее. Ще си остана където съм или ще напусна полицията.

— А ти не искаш, нали?

— Няма какво друго да работя, Цвете. Да си частно ченге по телевизията изглежда страхотно, но в живота е друго. Предполагам, че ще мога да работя за Саймън. — Изсмя се горчиво. Цвете остави чашата си на масичката и сложи ръце върху рамената му. Приближи лицето си до него. Съвсем близо. Той усети топлия й дъх върху устните си.

— Съжалявам, Патрик Дуган. Много съжалявам, че не си по-щастлив.