Робърт Дугони - Необходими жертви

Елизабет кимна.

— Сигурно е от чая. Знаеш, че от кофеина не можеш да спиш. Трябва да пиеш топло мляко. Прав ли съм, Кармен?

— В лайката няма кофеин, господин Майерс, и не съм чула да пречи на някого да спи. — Готвачката изстиска парцала над мивката. — Никога не съм имала проблеми със съня, а пия чаша чай всяка вечер. Действа ми успокояващо.

Майерс продължи да гали жена си.

— Виж за душата не мога да кажа — тихо добави Дюпре.

— Какво означава това? — поиска да знае Майерс и се обърна към нея.

— О, нищо, господин Майерс, приказвам си.

Той се приближи до плота, отчупи от щрудела и отхапа.

— И така, дами, за какво си говорите в този късен час?

Дюпре отново намокри парцала, изстиска го и се върна да доизбърше масата и пода.

— Женски работи, господин Майерс. Нищо интересно.

Майерс се обърна и се облегна на мраморния плот, пъхна ръцете си в джобовете на халата.

— О, това ме заинтригува още повече, Кармен. Звучи тайнствено и възбуждащо.

Готвачката поклати глава. Беше му обърнала гръб, докато бършеше масата.

— Нищо тайнствено и възбуждащо няма. Празни приказки.

— Ммм. Ще си отрежа парче от щрудела, Кармен, дори госпожа Майерс да не иска. Мислиш ли, че е изстинал достатъчно?

— Трябва му още мъничко.

— Е, нищо, предпочитам да си взема още сега, след като съм се събудил. Би ли ми отрязала?

Дюпре остави мокрия парцал на масата и избърса ръцете си в светлосинята си престилка. Отиде при плота и взе голям остър нож от една дървена поставка. Майерс не помръдна. Тя го погледна, като стискаше ножа.

— Извинете, господин Майерс, но ако искате парче щрудел, трябва да ми позволите да ви отрежа.

Той се помръдна, колкото да й остави място да мине. Тя отряза тънко парче отстрани, като внимаваше да не засегне съседните, при което рискуваше целият сладкиш да спадне. Когато понечи да разреже перпендикулярно, Майерс я хвана за ръката.

Елизабет го погледна напрегнато.

— Трябва да режеш по-големи парчета, Кармен. — Майерс премести ръката й надясно. — Никога не се опитвай да лъжеш един мъж, като му даваш по-малко от онова, което е свикнал да получава.

Дюпре остана втренчена в щрудела. Търпеливо изчака Майерс да пусне китката й. Когато махна ръката си, тя го погледна:

— Майка ми казваше, че един мъж трябва да получава колкото е заслужил. Само толкова, колкото е заслужил.

Спусна ножа и отряза точно толкова, колкото бе възнамерявала в началото.

— Искал подарък за жена си — каза Дана.

Логан седеше на ръба на леглото и търпеливо чакаше да чуе разказа й. Тя замълча, за да намери правилните думи.

— Бил богат бизнесмен от известна сиатълска фамилия.

Погледна през прозореца и си спомни как Уелс седеше спокойно, с наведена глава, като старец, който е заспал на стола.

Тя се върна при него.

— Спомняте си я, нали?

— Да — каза той, отговаряйки само на въпроса, който му беше задала. — Спомням си я.

Дана пак седна, сърцето й биеше силно.

— Ще ми кажете ли името й, Уилям?

След няколко минути Уелс вдигна очи и се вгледа в нейните.

— Елизабет Майерс — изрече след дълго мълчание. Дъхът й секна. След като се опомни, попита, не вярвайки на онова, което беше чула:

— Жената на Робърт Майерс? На сенатор Майерс?

Уелс леко сви рамене, лицето му остана безизразно.

— Не знам.

— Но нали казахте…

— Знам какво казах, госпожо Хил. Какъв е този човек сега, не ме интересува. — Заклати се ритмично на стола, като галеше Леонардо по гърба. — Искаше да й направи подарък за годишнина от сватбата им. Да я изненада. Но както казах, аз никога не създавам нещо, преди да видя човека, на когото ще принадлежи. Отначало той не ме разбра, пък и не съм очаквал. Накрая склони. Прекарах един следобед с нея. Очарователна жена, като вас, но изпълнена с жестока мъка. Накрая бижуто много му хареса. Мислеше, че танзанитът кара очите на жена му да изглеждат още по-сини.

Дана отново погледна Логан:

— Преди шест години човекът, който е платил за тези обици, е станал сенатор. Преди седмица обяви кандидатурата си за президент на Съединените щати — изрече тези думи без емоция. След като Логан не каза нищо, добави: — Уилям Уелс е направил обиците за жената на Робърт Майерс, Елизабет.

— Дана…

— През целия полет насам съм мислила за това, Майк. То обяснява защо Лорънс Кинг беше убит. Обяснява защо са отишли да оберат човек, който нямаше почти нищо ценно в дома си. Обяснява защо Даниел Холмс — или който се представяше от негово име, дойде в дома на брат ми и е претърсвал бараката. Той търси обицата. Знаят, че Елизабет я е изгубила. Сигурно са я следили на всяка крачка.