Робърт Дугони - Необходими жертви

Тръгнаха към тоалетната, където чакаха двамата детективи от Якима, Деб Халък и един униформен полицай от Сиатъл, който бе дошъл с Мърфи. Логан поздрави Халък. Мърфи го представи на местните детективи. Поговориха си, Логан им благодари, че са го изчакали, после каза, че иска да огледа сам.

— Дори не е успял да си избърше задника — коментира униформеният, когато влязоха в тоалетната. — Жесток край.

Мърфи спря на вратата.

— Ти какво, да не си надничал, Туркети?

Полицаят се смути.

— Не… не. Не съм надничал.

— Извратен маниак. Винаги съм те подозирал.

— Не съм гледал. Просто в тоалетната няма хартия.

— Мамка ти, извратеняк.

— Не съм гледал — жално проплака униформеният, който вече предусещаше как слухът ще се предава в службата като кутия с понички.

Плочките на пода бяха с размери трийсет на трийсет сантиметра, разделени на двусантиметрови квадратчета. Строителните фирми ги използваха, защото бяха евтини, поставяха се лесно и лесно се сменяха, ако някоя се счупи. Стената и плочките на плота бяха оранжеви. Качеството не беше лошо, но цветът бе отвратителен. Логан си сложи гумени ръкавици и отвори вратата на кабинката, като я хвана от горната страна. Маршал Коул седеше килнат на една страна, подпрян на стената като пиян, изпаднал в безсъзнание. Куршумът бе минал през дясното му око, на чието място сега зееше дупка. Иначе по тялото му нямаше драскотина. Логан си спомни за една гарга, която като дете бе убил с въздушна пушка. Сачмата я улучи в окото и тя падна на земята като камък. Беше мъртва, но иначе изглеждаше, сякаш всеки момент ще хвръкне. Птицата обаче никога нямаше да може да се вдигне от земята, както Маршал Коул никога нямаше да стане от тоалетната. Стената беше опръскана с кръв, около тоалетната чиния имаше локва. Беше потекла в жлебовете на плочките и бе попила във вестника. На пода имаше голямо руло тоалетна хартия, все още прикрепено на пластмасовия държател, а в стената между двете кабинки зееше дупка, където вероятно е било закачено. Върху казанчето имаше пистолет.

Логан отвори вратата на съседната кабина. Тук стойката с тоалетната хартия също беше на земята. Тоалетната чиния беше чиста. Той се върна при Коул и като закри устата си с кърпичка, се наведе да провери джобовете му.

— Мамка му — възкликна Мърфи. — Какво си решил, Логан? Свирка ли ще му правиш?

— Ирландците са специалисти по свирките, не шотландците, Мърфи. Помниш ли мангизите, които намерихме у Кинг?

— Да.

— Искам да видя дали и Коул има същото количество.

В джобовете на Коул имаше само няколко монети. Нямаше яке. Логан можеше да се обзаложи, че когато открият жената, парите ще са у нея.

— От колко време мислиш, че е мъртъв? — попита Мърфи. — Така можем да изчислим на какво разстояние се е отдалечила жената.

Логан кимна.

— Хлапакът от магазина каза, че се зачудил, когато тръгнала без Коул. Изчакал още половин час. Явно не е изгарял от желание да съобщи на Коул, че приятелката му го е оставила с кутия понички и шест бири. Кабината била заключена, но той видял обувките на Коул. Помислил, че е припаднал, но после видял кръвта. — Той погледна часовника си. — Минали са няколко часа. Жената вече е много далеч.

— Не мога да повярвам, че хлапето не е чуло изстрел.

Логан погледна раната.

— Двайсет и втори калибър. Вероятно е бил със заглушител. Спомни си, че в мотела също никой не е чул изстрела. — Излезе от кабината. — Добре, пусни криминалистите да се забавляват.

Беше сигурен, че няма да намерят нищо съществено. По всяка вероятност Коул бе убит от същия човек като Кинг, а той беше професионалист. Логан се подпря с една ръка на стената, пресегна се над трупа и с помощта на кърпичката си взе пистолета — деветмилиметров, какъвто можеше да се намери навсякъде. Уви го в кърпичката и го подаде на Мърфи.

— Изпрати го в лабораторията да направят балистична експертиза и да сравнят с куршумите от стената в мотела, където намерихме Кинг.

— Няма нужда да ми казваш, Логан.

Логан се отдръпна и пак отвори вратата на съседната кабина. Влезе, седна на тоалетната чиния и погледна през дупката, където е било рулото. Стисна юмрука си, изправи показалеца и безименния си пръст във формата на пистолет и ги пъхна през отвора.

— Бум — изрече тихо.

— Не се обиждай, Логан, ама съм те виждал в различни ситуации и тази не е сред най-лицеприятните.

Той се изкиска.

— Какво е правил той, Мърф?

— Мамка му. Разтоварвал е и е четял спортната страница. Занимания, които са свещено право на всеки мъж.