Робърт Дугони - Необходими жертви

— Много добре знаете, че живееше сам.

— Гей ли е бил?

— Джеймс ли? Не.

— Знаете ли коя е била приятелката му?

Погледна го изненадано.

— Не познавам много мъже, които ще изминат толкова път само за романтично усамотяване, Дана. Обикновено, когато мъж си даде толкова труд, за да се скрие от света, винаги е замесена жена. Цветята на масата, книгите на полицата…

— Не. Не знам с коя е излизал.

— Но сте знаели, че е имал любовница.

Тя поклати глава и вдигна чашата си.

— Не. Не знаех, че излиза с жена. Започнах да подозирам едва след като отидох да събера вещите му.

Логан също отпи глътка кафе.

— Попаднали сте на поредната му тайна?

Дана остави чашата, отвори чантичката си и подаде на Логан предмета, който бе намерила под леглото. Детективът изненадано подсвирна. Вдигна обицата. Около голям син камък в кръг бяха подредени малки диаманти, отдолу висеше един по-едър, с форма на сълза. Скъпоценните камъни бяха толкова едри, че отначало Дана ги помисли за изкуствени — украшение, което Джеймс е купил за Моли. След като огледа бижуто по-внимателно обаче, тя се убеди, че са истински.

— Само една ли? — поинтересува се Логан.

Тя кимна.

— Нямаше друга.

— Затова ли гледахте под леглото в бараката?

— Реших да проверя за всеки случай.

— Брат ви сериозно е бил хлътнал.

— Не вярвам той да я е купувал. Прегледах финансовите му документи, но не намерих разписка от бижутериен магазин, нито данни за теглене на значителна сума.

— Значи някой я е забравил, така ли?

— Възможно е.

— Вие обаче не смятате така.

— Обицата е само една, детективе, при това скъпа. Не вярвам някоя жена да забрави такова ценно бижу.

— Може би е бързала и по-късно е установила, че го е загубила.

— Може би.

— Значи не сте подозирали, че брат ви излиза с жена, така ли?

— Не.

— Дали не е на някоя роднина или приятелка?

— Най-близкият му колега от университета не знаеше нищо, а съседката не е виждала никого да го посещава. Попитах я, когато й връщах ключа.

Логан се облегна назад.

— Кога смятахте да ми кажете за обицата?

Дана сви рамене и хвана чашата, сякаш топлеше дланите си.

— Съжалявам. Трябваше да ви кажа.

— Това предизвиква много въпроси, Дана. Има хотели и мотели на много по-малко разстояние от дома му. Ако брат ви е търсел спонтанна близост, със сигурност не е било нужно да идва чак тук. Струва ми се, че не е търсел само уединение. Искал е романтична атмосфера, уют. Това е било много важно за него. Подсказва ми, че не става дума за случайна връзка.

— Може би се е виждал с жена от района.

— В такъв случай нямаше да наема бараката. — Той облегна ръката си на стената на сепарето. — Освен ако жената не е омъжена.

Стомахът й се сви. Тя взе лъжичката си и разсеяно разбърка кафето. Сервитьорката донесе пърженото пилешко и салатата. Картофите бяха полети с изпускащ пара тъмнокафяв сос. Логан стисна обицата в юмрука си и се обърна към жената:

— Права сте. Наистина изглежда превъзходно.

Дана се възхищаваше от чара му. Беше съвсем искрен. Имаше нещо момчешко в него, а и пилешкото наистина изглеждаше добре, особено в сравнение с нейната салата.

— Вие ли сте Фей? — попита детективът, имайки предвид името на заведението.

— Не. Фей е майка ми. — Сервитьорката допълни чашата му с кафе. — Кръстих ресторантчето на нея, защото повечето рецепти са нейни. Аз се казвам Бони. Откъде сте?

— От Сиатъл.

— Изглеждате много добра двойка, ако ми позволите да отбележа.

Дана се засмя.

— Не сме женени.

Каната с кафето застина във въздуха.

— Извинете ме. Винаги си правя прибързани изводи. Просто така изглеждате.

Логан вдигна снимката от масата.

— Аз съм полицай, Бони. Чудя се дали ще можете да ми помогнете.

Бони остана неподвижна.

Логан й показа снимката. Тя я взе и остави каната на масата.

— Виждали ли сте този човек? — попита детективът.

— Може да е бил с брада и по-дълга коса — добави Дана. — Това е брат ми.

Бони се вгледа в снимката, после погледна и Дана.

— Няма нищо нередно, Бони. Това наистина е брат й.

— Има прилика — отбеляза сервитьорката. — Изчезнал ли е? Издирвате ли го?

Дана погледна детектива, който кимна. Обърна се пак към Бони:

— Не. Мъртъв е.

— Мъртъв? Искате да кажете убит?

— Да.

— Боже мили, накъде върви светът?

— Опитваме се да разберем какво е правил през последните шест месеца — обясни Логан.

Тя пак погледна снимката и кимна, първо почти незабележимо, после — по-енергично.