Джонатан Келерман - Доктор Смърт

Отърсих се от тези спомени, опитах се да се успокоя и натиснах клавиша. Компютърът, моят мълчалив приятел, услужливо показа нова картина.

Сайт на сдружение за правата на инвалидите, наречено „Все още живи“, с главен офис във Вашингтон. Девизът им бе: „Всеки човешки живот е ценен и никой няма право да оспорва неговия смисъл“. Имаше раздел за Мейт, който за тази организация бе превъплъщение на Хитлер. Съдържаше архивна снимка на членове на сдружението, обградили с жива верига мотел, от който Мейт бе изпратил една от своите „пътнички“. Мъже и жени, размахващи лозунги в инвалидни колички. Мейт бе реагирал на този протест с думите: „Вие сте хленчеща сган, която трябва да се замисли за собствените си егоистични подбуди“.

Следваха цитати от Мейт и Рой Хейзълтън:

„Армията на злото ме връхлетя, но няма да се предам без бой“ (Мейт, 1991 г.)

„Дарвин би се радвал да се запознае с Кларксън (областния прокурор). Този идиот е живо доказателство за липсващото звено между слузестите влечуги и бозайниците“ (Хейзълтън, 1993 г.)

„Забиването на игла във вената е нещо далеч по-хуманно от атомната бомба, но тесногръдите нравоучители не се гневят срещу опитите с ядрено оръжие, нали?“ (Мейт, 1995 г.)

„Всеки пионер, всяка будна личност неизбежно страда. Иисус, Буда, Коперник, братята Райт. По дяволите, вероятно и изобретателят на лепилото за пощенски пликове е бил погубен от идиотите, които са произвеждали восък за запечатване на пратки“ (Мейт, 1995 г.)

„Разбира се, че би трябвало да участвам в телевизионното шоу «Тази нощ», но няма да стане, приятели! Има твърде много глупави правила, наложени от системата. Ако имах разрешението на слабоумниците, създали тези правила, щях да помогна на някого «да отпътува» от студиото. Щях да го направя на живо, така да се каже. Рейтингът на предаването би скочил до небето, уверявам ви, дори ако го излъчат в най-негледаното време. Като фон може да звучи класическа музика. Бих избрал нещастник с напълно увредена нервна система, напреднала мускулна атрофия — неспособност да владее крайниците си, треперещ език, гнусни лиги и никакъв контрол над пикочния мехур и червата. Нека навсякъде потече мръсотия, за да види светът в какво може да се превърне един неизлечимо болен човек. Ако можех да направя това, щяхте да се убедите в безсмислието на бръщолевенията колко ценен дар е животът и колко благородно дело е запазването му. Щях да поискам няколко минути пълна тишина и камерата да покаже в близък план лицето на «пътника», за да проличи колко е спокоен, когато тиопенталът започне да навлиза във вените му. Щях да покажа на целия свят, че състраданието няма нищо общо с празните приказки на някакъв си равин, твърдящ, че е божи пратеник, или на правителствен лакей, нямащ понятие от биология, който си въобразява, че знае по-добре от мен какво представлява животът и какво не. Защото нещата не са толкова сложни, амигос — когато мозъкът не работи, човекът не е жив. Телевизионното шоу «Тази нощ» може да се превърне в образователно предаване. Ако някога ми позволят, ще направя това“ (Мейт, 1997 г., в отговор на журналистически въпрос защо обича публичните изяви)

„Доктор Мейт е достоен за Нобелова награда, и то на две — за медицина и за мир. Част от премията се пада и на мен. Заслужавам я като негов адвокат“ (Хейзълтън, 1998 г.)

Още няколко заглавия, подредени според връзката им с темата:

Вестникарска бележка отпреди три години за художник аутсайдер от Колорадо с необичайния псевдоним Нулева толерантност, създал поредица картини, вдъхновени от доктор Мейт и машината му. Никому неизвестният дотогава господин изложил тридесетте си творби в изоставена сграда в занемарена част на Денвър. Журналист на свободна практика бе отразил новината в „Денвър Поуст“ и бе изредил заглавията на портрети, изобразяващи хора в поза, подобна на тази, в която е нарисуван противоречивият „смъртоносен доктор“: на Джордж Вашингтон от Гилбърт Стюърт, „Тъжното момче“ от Томас Гейнсбъроу, автопортрета на Ван Гог с превързаното ухо и портрета на Мерилин Монро от Анди Уорхол. Картините, на които не присъствал самият Мейт, представлявали колажи от ковчези, трупове, черепи и покрито с червеи месо. Но може би най-амбициозното произведение на художника било правдиво претворяване на „Урок по анатомия“ на Рембранд, графическо изображение на дисекция на човешко тяло, в което доктор Мейт изпълнявал двойна роля — на лектора, размахващ скалпел, и на разрязания труп.