Джонатан Келерман - Доктор Смърт

Реакцията на местните религиозни лидери след това предложение на Зоуби бе бърза и категорично отрицателна. Католическият епископ Арманд Родригес го нарече „призив към геноцид“, а доктор Арчи ван Зант от баптистката църква „Маунт Цион“ обвини Зоуби в „служба на зловредна ерес“. Равинът Юджин Бранднър от синагогата „Емануел“ каза, че идеите на Зоуби „безспорно противоречат на всички еврейски ценности“.

Няколко дни по-късно бе публикувано анонимно съобщение на клуб „Сократ“ като опит за разяснение във връзка с изказването на председателката му, което бе наречено „призив за обществена дискусия, а не политика на организацията“.

Доктор Дж. Рандолф Смит, директор на комитета по медицинска етика на „Уестърн Медикъл Асосиейшън“, прие изявлението с известен скептицизъм. „Един прочит на стенограмата е достатъчен, за да разберем, че това е открит израз на философски убеждения и стремежи. Пред нас е зинала пропаст и сдружения като клуб «Сократ» изглеждат твърдо решени да ни тласнат надолу по стръмния склон на аморалността. Ако приемем идеи като тези на госпожа Зоуби и узаконим убийството на онези, които желаят да умрат, само въпрос на време е да започнем да умъртвяваме и хора, които не са изразявали такова желание, както става в Холандия“.

Записах статията и позвъних на Майло в участъка. Вдигна млад мъж, с известна подозрителност попита кой се обажда и ме помоли да изчакам.

Няколко минути по-късно Майло каза:

— Ало.

— Нова секретарка ли имаш?

— Детектив Стивън Корн. Единият от младите ми помощници. Какво ново?

— Открих нещо за теб, но не е голяма находка.

Открих и етически отговори, но щях да помисля върху тях по-късно.

— Какво по-точно? — попита той.

— Най-вече биографични данни и отзиви, но името на Алис Зоуби изникна от…

— Алис Зоуби ми се обади преди малко. Върнала се е в Ел Ей и иска да поговорим.

— Подранила е с два дни.

— Съкратила престоя си. Била потресена от новината за Мейт.

— Закъсняла реакция от скръб? — учудих се аз. — Мейт е мъртъв от седмица.

— Твърди, че е узнала едва онзи ден. Била в Непал, на планинска експедиция. Проявата в Амстердам трябвало да бъде последната спирка от пътуването й — голям конгрес на откачалки от цял свят на тема „смърт“. Не би отишъл да хапнеш пилешка салата в такава компания, а? Впрочем Зоуби твърди, че в Непал нямала достъп до новини и когато пристигнала в Амстердам преди три дни, домакините я посрещнали на летището и й съобщили за случилото се. Спала цяло денонощие и си резервирала място за полет насам.

— Значи е пристигнала преди два дни — пресметнах. — Все пак не се е свързала с теб веднага. Имала е нужда от време да помисли?

— Точните й думи бяха: „да дойда на себе си“.

— Кога ще се срещнеш с нея?

— След три часа в дома й.

Повтори адреса на „Гленмънт“.

— Където се намира щабът на клуб „Сократ“ — отбелязах аз. — Разгледах уебсайта им. Сто долара членски внос, приемат всякакви кредитни карти. Каква ли част от разходите си покрива с тези пари?

— Не вярваш в благородните й намерения?

— Възгледите й не вдъхват доверие. Мисли, че изкуфелите старци и децата инвалиди трябва да бъдат избавяни от страданията си, независимо дали искат, или не. Свалих цитати от нейно изказване — това е плодът на днешните ми усилия. Както и информация за други маниаци на тема „смърт“ и още щури изявления.

Разказах му за Роджър Шарвеньо и останалите болнични вампири и завърших с изложбата на господин Нулева толерантност.

— Интересно — каза той. — Изкуството винаги е било благодатна област.

— Нещо, свързано с художника, ми се стори особено интригуващо. Пресъздал е „Урок по анатомия“ и на картината Мейт едновременно размахва скалпел и лежи разрязан на масата за дисекции.

— Е, и?

— Това издава амбивалентност, желание да постави доктора там, където той поставя пациентите си.

— Значи смяташ, че трябва да вземам този тип на сериозно?

— Би било интересно да поговорим с него.

— Толърънс, което едва ли е истинското му име… Денвър… ще видя до какво мога да се добера.

— Докъде стигнахте със списъка на роднините? — попитах аз.

— Открихме телефонните им номера и опитахме да се свържем с всеки от тях. Помощниците ми вече разговаряха с половината. Всички обичат Мейт.

Явно не всички.

— Искаш ли да дойда с теб на срещата с „Алиса в страната на смъртта“?

— Да — потвърди той. — Виждаш ли колко жесток може да бъде животът? Един ден се катериш по планините в Непал, а на другия се налага да говориш с полицията… Вероятно жената е от онези, които смятат, че само физически здравите трябва да живеят. „Силното тяло над всичко“.