Джонатан Келерман - Доктор Смърт

Напомни ми за клетвата за пазене на лекарска тайна, която бях положил. Повтори предупреждението.

Обещах й, че никога няма да я издам.

Все пак прибегна до теоретичност, както бе сторил Ричард, и на няколко пъти имах чувството, че е готова да ме удари в изблик на гняв.

— Ако беше родител, какво би сторил? — попита тя. — Впрочем, защо не си? Отдавна се канех да ти задам този въпрос. Помагаш на чуждите деца, а нямаш свои.

— Може би някой ден ще имам — отвърнах.

— Значи няма физически проблем? Не си стерилен?

Усмихнах се.

— Струва ми се арогантно, Алекс. Да учиш хората как да се грижат за децата си, без да имаш личен опит.

— Може би е така.

— Разбира се, съгласяваш се с мен. Всички постъпвате така, това е един от номерата, на които ви учат в психологическите колежи. Знаеш ли, че Беки иска да стане психолог? Какво е мнението ти?

— Не познавам Беки, но вероятно е добър избор.

— Защо смяташ така? — полюбопитства тя.

— Защото хората, преживели кризи, могат да развият способност за съчувствие.

— Могат?

— Понякога се получава обратното. Не познавам Беки.

— Беки е чудесен човек. Ако беше създал дете, може би щеше да ме разбереш.

— Предполагам, че си права — отвърнах. — Искрен съм.

— Помисли по въпроса — каза тя, сякаш на себе си. — Носиш това създание в тялото си девет месеца, разкъсваш се, за да му дадеш живот, и тогава започват истинските усилия. Имаш ли представа какво е нужно, за да отгледаш едно дете в наши дни в този шибан урбанизиран, свръхвзискателен и свръхдинамичен свят, който сме създали? Имаш ли представа?

Не казах нищо.

— Помисли по въпроса — повтори тя. — Преживяваш всичко това: отделяш от залъка си, будиш се посред нощ, за да сменяш пелени, възпитаваш детето си и го предпазваш от лоши навици, търпиш капризите му през пубертета, а изведнъж се появява някой… човек, на когото разчиташ и имаш доверие… и проваля всичко. — Внезапно стана и нервно закрачи зад бюрото. — Не съм ти казала нищо. Ако повториш пред някого дори една дума от това, което чуеш, повярвай ми, ще се погрижа да загубиш разрешителното си.

Бърза обиколка на стаята, после още един кръг.

— Представи си следното, докторе: влагаш всичко от себе си, за да създадеш една личност, поверяваш я в ръцете на човек, когото си познавал през целия си живот, правил си му услуги, и какво искаш? Частни уроци, скапани частни уроци, защото детето ти е умно, но просто е скарано с числата… не му върви само математиката, по всички останали предмети е добре. Един ден се отбиваш ненадейно и виждаш този човек да осквернява твоето съкровище, най-скъпото, което имаш… Заварих ги до басейна, до проклетия басейн. Къде бяха учебниците по математика? Мокреха се на парапета, до свалените им бански, смачкани на топка… Би се почувствал страхотно в такъв момент, нали? Просто би го забравил и продължил напред?

— За първи път ли е било?

— Така твърдеше Джоан… както и Беки, но и двете лъжеха. Не мога да обвиня Беки, срамувала се е… Не, не е било за първи път. Сигурна съм. Защото тогава си обясних много неща. Малкото момиченце, което споделяше всичко с мен, навърши шестнадесет години, тръгна на уроци при нея и изведнъж стана потайно. Избухваше в плач без причина, излизаше от къщи, без да ни казва къде отива, и успехът й изведнъж се понижи, въпреки уроците… Беше на шестнадесет, Алекс, а онази кучка я е изнасилвала! Мисля, че е започнало години по-рано.

— След като ги видя, поговори ли с Беки за това?

— Нямаше смисъл. Трябваше да бъде лекувана, а не да се срамува. — Джуди продължи да пристъпва неспокойно. — Не ми говори с укорителен тон. Познавам закона и не, не съм уведомила така наречените сили на реда. Какво бих постигнала? Законът не струва пукната пара, повярвай ми, всеки ден се убеждавам.

— А Боб?

— Боб намрази Джоан, защото мислеше, че е отказала да продължи да помага на дъщеря ни и затова тя има ниски оценки по математика, които ще й попречат да влезе в добър колеж. Ако му бях казала, Джоан щеше да бъде мъртва много по-рано, а само това ми липсваше — цялото ми семейство да се разпадне.

— Казала си на Ричард — досетих се.

— Ричард е човек на действието.

Подтекстът бе: „Щеше да я накаже. Да й обърне гръб завинаги“.

— Джоан също — казах аз. — Когато присъдата й е била произнесена, сама е изпълнила наказанието си.

Бавно самоубийство. Ненавистта на Ричард го бе направила още по-мъчително. Бе престанала да съществува за него и й бе дал да разбере, че единственото, което изпитва към нея, е презрение. Навярно я бе заплашил, че ще каже на децата.