Джонатан Келерман - Доктор Смърт

Лекарска чанта. Улрих я поглади.

— Действай — прошепнах.

— За какво му е това точно сега? — попита Майло.

Вратата на къщата отново се отвори. Когато Таня излезе, Улрих бързо скри чантата зад гърба си и пристъпи заднишком към колата. Тя измина само няколко крачки, без да извърне глава към него. Взираше се във върховете на дърветата над главата му. Той пъхна чантата обратно в багажника, затвори капака и се приближи към нея.

Давайки си вид, че не го забелязва, жената тръгна обратно към къщата, но миг преди да влезе, той я настигна, плъзна ръка около талията й и я целуна по тила.

Остана неподвижна. Не отвърна на ласката му.

Улрих я притисна към себе си и отново я целуна. Тя потръпна и се опита да се отскубне. Погали я по бузата, но лицето му, невидимо за нея, не издаде никаква нежност. Беше смразяващо.

Съсредоточен поглед, леко зачервени страни.

Таня каза нещо, отдръпна се от него и се скри в къщата.

Улрих поглади мустаците си. Плю в прахта и се върна обратно до колата със същото страховито изражение. Руменината му стана по-ярка. Повдигна капака на багажника и извади черната чанта.

Майло каза:

— Това никак не ми харесва.

Отново сграбчи револвера и този път се показа иззад дървото. Едва бе направил крачка, когато отекна изстрел, отчетлив като плясване с ръце.

Иззад Улрих. Над него. От боровата гора на склона.

Майло се върна в скривалището. Бе извадил револвера си, но нямаше по кого да стреля.

Улрих не падна веднага. Остана на място, когато на гърдите му се появи червено петно, което бързо нарасна като разцъфваща роза на забързан кадър. Куршумът бе преминал през тялото му. Беше застрелян в гръб. Черната чанта остана в ръката му, главата му се наведе назад и мустаците скриха израза на лицето.

Прозвуча още един отчетлив изстрел, а след него трети и още две рози украсиха гърдите на Улрих. Цялата му блуза се обагри в червено и бе трудно човек да повярва, че по-рано е била бяла.

Ръката на Майло уверено стискаше револвера, а очите му отместиха поглед от Улрих към боровата гора.

Още аплодисменти.

Когато четвъртият куршум одраска темето на Улрих, чантата падна от ръката му.

След миг тялото му се стовари върху нея.

Всичко стана за по-малко от десет секунди.

От къщата се чуха писъци, но Таня не се появи.

Дъчес лаеше. Майло все още стоеше с насочено оръжие, сякаш се прицелваше в тишината, в далечината, в обраслия с дървета склон.

Наложи се да почакаме доста дълго, докато пристигнат местните шерифи от Малибу и още по-дълго, докато организират отряд за претърсване на склона. Малка армия от нервни мъже с жълти униформи нетърпеливо потриваха ръце. Всичките бяха сигурни, че стрелецът все още е там, и се готвеха да открият огън срещу него.

Докато чаках групата да се събере, Майло се въртеше около експерта по съдебна медицина и се стараеше да поддържа у местните полицаи усещането, че те държат нещата под контрол, и все пак правеше всичко, за да не пропусне никоя подробност. Помоли ме да утеша Таня Стратън, но опитите ми се оказаха безполезни. Тя отказа да разговаря с мен и вместо това потърси успокоение в телефонен разговор със сестра си и милване на кучето. Наблюдавах я отдалеч. След като заместник-шерифите я бяха отвели от местопрестъплението, седеше на земята под едно дърво със свити колене, от време на време нервно потърквайки брадичката си. Отново бе сложила слънчевите очила и не можех да преценя израза на очите й. Останалата част от лицето й издаваше недоумение и гняв. Навярно се питаше колко още грешки ще допусне до края на живота си.

Докато чакахме шерифите, Майло бе огледал вилата. Не бе попаднал на никакви трофеи. Всъщност вътре нямаше почти нищо. При старателното претърсване по-късно през деня не бяха открити никакви веществени доказателства освен лекарската чанта. Стара, изтъркана кожа и златисти инициали над закопчалката: ЕХМ.

Таня Стратън заяви, че никога не я е виждала. Повярвах й. Логично бе Улрих да е крил принадлежностите си, за да ги използва, когато е готов. Ако стрелецът се бе забавил малко, щеше да бъде лишена от възможността да допусне нови грешки.

В чантата имаше скалпели, ножици и други лъскави предмети. Тънки маркучи за интравенозно вливане, стерилно опаковани медицински игли с различен размер. Пакети марля, спринцовки и малки ампули със ситно надписани етикети.

Тиопентал. Калиев хлорид.

Чантата бе отнесена от един местен детектив, който не си направи труда да попита какво означават инициалите, но Майло доброволно му предостави информацията. Когато групата за претърсване бе готова, двамата се качихме на задната седалка на една полицейска кола и слушахме нервните реплики, които разменяха двамата заместник-шерифи отпред.