Джонатан Келерман - Доктор Смърт

— Какво друго ви каза сестра ви за сутринта, когато са открили Мейт?

— Почти нищо. Както казах, беше разстроена. Всъщност Таня никога не е била от приказливите. Но Пол говореше много разпалено. Сигурно ще бъде доволен, че отново го търсите, за да му задавате въпроси.

— Защо? — попита Майло.

— Вълнувал се. Бил любопитен да узнае нещо повече за „полицейските процедури“. Когато Таня ми се обади, дойдох тук, за да й предложа подкрепа. Пол беше включил телевизора и чакаше да чуе дали ще съобщят нещо за тях. Затова ще се зарадва на вашето внимание.

— Винаги готов да помогне — отбеляза Майло. — Имате ли представа къде бихме могли да го открием?

— Не, както ви казах, може да са навсякъде. Хрумва му да отидат на някое място и почти винаги успява да придума Таня. Той шофира, а тя спи в колата.

— Почти винаги? — казах аз.

— Понякога не е съгласна. Не обича да изоставя работата си. Когато му откаже, Пол започва да се цупи и обикновено се затваря у дома, но понякога заминава сам за ден-два… Нямам представа къде са, но проверете в Малибу. Това е единственото място, където Таня обича да ходи.

— Къде в Малибу? — попита Майло с нехаен тон.

— Не на плажа. Имаме… двете с Таня притежаваме малък имот в планината край Малибу. В задния край, близо до Агура, отвъд границата на окръг Вентура, горе на възвишенията. Пет-шест акра, не зная точната площ. Родителите ни го купиха преди години, татко се канеше да строи къща, но не доживя. Аз не ходя там, защото наоколо няма нищо и мястото е запуснато. Малка разнебитена колиба, без телефон и условия за къпане. Електричеството често прекъсва поради свлачища. Децата ми биха полудели от скука.

— Но на Таня й харесва.

— Обича тишината. Докато се възстановяваше от болестта, често ходеше там, може би за да покаже колко е силна. Понякога е ужасно упорита. Вероятно парцелът струва нещо, трябваше да го продам още преди години.

— На Пол харесва ли му? — попитах. — Нали е планинар?

— Може би. Най-голямата страст на Пол е шофирането, сякаш бензинът е безплатен, а той разполага с неограничено свободно време.

— Ръководи собствена агенция за недвижими имоти.

— Не зная как търгува с тях… струва ми се, че не работи много, но е добре финансово — каза тя. — Винаги има пари. Не се скъпи за Таня, трябва да призная. Купува й бижута, дрехи, каквото пожелае. Плюс готвенето и чистенето. Нима има от какво да бъда недоволна?

Майло записа указанията й как да стигнем до вилата и обеща да й се обадим, ако намерим сестра й там.

— Чудесно — каза Крис Ламплиър. След миг смръщи вежди. — Това означава, че ще разбере, че съм идвала да я проверявам, защото аз съм единственият човек, който знае за мястото в Малибу.

— Там, където работи, имат ли номера ви? — попита той. — Предполагам, че е посочила вас като човек, към когото да се обърнат при извънредни обстоятелства.

Тя се усмихна.

— Да, дала е моите координати.

— Чудесно. Ще й кажем, че ние сме се свързали с вас.

— Благодаря… Нали няма опасност? За Таня и Пол?

— Каква опасност да има, госпожо?

— Не зная. Струва ми се, че държите да разговаряте с тях час по-скоро.

— Просто доизясняване на подробности, както вече ви казах. Случаят е нашумял и трябва да направим всичко възможно да не изглеждаме като глупаци.

— Разбирам ви — усмихна се тя. — Никой не обича да го вземат за глупак.

Майло профуча по 405-а магистрала. Връзката със 101-а бе близо и скоро се вляхме в потока от коли на изток.

— Малибу — каза той. — Звучи ми познато.

— О, да.

Преди няколко години с Робин бяхме наели къща точно до границата на областта. Краят на пътя през каньона, до който ни бе упътила Крис Ламплиър, се намираше на по-малко от километър разстояние. Бях се разхождал из района покрай местата за къмпинг и малкото уединени частни имоти. Повечето от земята бе държавна собственост. Помнех дългите периоди на тишина, нарушавана само от гласовете на птиците, воя на койотите и от време на време някой твърде бърз камион. Тази тишина бе успокояваща, но понякога ми се струваше отегчителна.

— „Пол обича да шофира“ — продължи Майло. — Достоен кандидат за школата на серийните убийци. Особняк, чието любимо занимание е шофирането. Защо не се сетих за това? Щях да го арестувам още първия път и да спестя на града много главоболия.

— Не забравяй за щедростта му — изтъкнах. — Подарява на приятелката си бижута. Колко ли от тях са били собственост на други жени?