Сибин Майналовски - Сянката

Тътъридж обаче засия с удвоени усилия:

– Прекрасен избор, господин Роджърс, да-да, прекрасен! – Той натисна един полуневидим бутон отстрани на бюрото и сякаш по магически начин в кабинета се материализира прелестно русо създание с твърде неплатонически форми, което за броени мигове нареди пред Роджърс такова изобилие от медени курабии, салфетки, пепелник, чашка от фин порцелан и каничка, от която се носеше финият аромат на кафе с канела и карамел, че най-логичният завършек на целият този ритуал би била появата на автомобил, от който да излязат 10-15 клоуна. Той смотолеви някаква благодарност, русото девойче запърха с мигли, усмихна се и се изпари яко дим по същия начин, по който се бе появила.

– Благодарности за гостоприемството, господин Тътъридж – отпи изискано от кафето Роджърс и с наслаждение запали цигара. – А сега дали ще може да преминем към съществената част на нашия разговор? Признавам си, любопитството ме гризе още от мига, в който прочетох обявата ви в неделния „Поуст“...

– Разбира се, господин Роджърс. Предполагам, интересувате се от спецификата на нашата терапия и, може би, от процента ѝ на успеваемост...

– Да, ако обичате. Подробностите бяха доста... м-м-м... мъгляви.

– Вижте, господин Роджърс – Тътъридж седна зад огромното си бюро и преплете пръсти на солидната си коремна обиколка – живеем във век на огромни проблеми и, да си го кажем честно, мижави техни решения. Измамата е навсякъде – като започнем от фармацевтичните компании, които ни убеждават, че ще изкоренят стреса и тревогите ни с едно хапченце без почти никакви странични ефекти, та чак до фалшивите екстрасенси, гадатели, гледачки на таро и прочие сган, която смело обещава прекрояване на астралната ни плоскост с лекотата на две клъцвания с ножицата на парапсихологията. Ежегодно средностатистическият човек налива стотици хиляди долари в тази бездънна яма... да-да, именно стотици хиляди: ето, убедете се сами – той плъзна една кожена папка по повърхността на бюрото към него. – Вътре са последните социологически проучвания – напълно легитимни и точни до третия десетичен знак, както и статистика на самоубийствата и хипермедикаментозите при неуспешните случаи. Това е за вас – ако желаете, може да проверите по ваши канали дали случайно, както се казва на улицата, не ви лъготим. – Тътъридж отново блесна с ослепителната си усмивка. – Но смея да ви уверя, че по-точни данни, отколкото са тези при нас, няма да намерите никъде.

Роджърс му вярваше. Харизматичното излъчване на пълничкия джентълмен бе толкова всепоглъщащо, че ако му бе казал, че преди две минути във фоайето на сградата са кацнали марсианци, само щеше да попита дали наистина са зелени като във филмите и дали би го извинил, за да слезе да направи една-две снимки.

– Което, господин Роджърс, пък ни връща на вашия проблем. Предполагам, няма да възразите, че си позволихме да направим малко проучване на вашата скромна натура – Тътъридж извади от недрата на чудовищната мебел друга папка, пак кожена, и се зарови в солидното ѝ съдържание. – Вие, драги ми господине, сте на 38 години, неженен, софтуерен инженер, полусирак, с баща-алкохолик, който сте настанили в старчески дом и посещавате два пъти в годината, воден не чак толкова от синовна обич, колкото от страх, че „дъртото копеле отново ще ви урочаса с проклетия си кутсуз“ (извинявам се за пунктуалния цитат, но нашите аналитици го намериха за крайно забавен...). През целия ви съзнателен живот сте имали над 40 връзки с дами от различни възрастови и социални групи, с различна продължителност и интензитет и с абсолютно еднакъв завършек. Всяка събота ходите в бара на ъгъла на Пето авеню и 149-а улица, където пиете по 5 или 6 големи водки, в зависимост от нивото на меланхолия, което ви се е струпало на главата през седмицата, оплаквате се на бармана, че животът ви е прокълнат, всички жени са курви, а истинските мъже са за вписване в Червената книга, прибирате се у дома, гледате сериали, докато ви заболят очите, след което плачете половин час и заспивате. Бихте ли искали да добавите нещо, което нашите анализатори са пропуснали?

– О, не... крайно изчерпателно... – измънка Роджърс, мислейки си как целият му мизерен живот бе вмъкнат в 4-5 лаконични изречения и подвързан в кожена папка.

– Добре, да продължим тогава. Досега според нашите сведения сте опитвали две психоанализи, 17 ( седемнадесет! ) медикаментозни лечения, ароматерапия, таласотерапия и какво ли още не. Резултатът, мисля, няма нужда от обсъждане, имайки предвид, че в момента седим заедно зад това бюро, не е ли така?