Лили Джърмейн - Четири точки

Но чувствата ми към него съвсем не бяха обикновени.

Тялото му застина, когато го целунах, но той не ме спря. Нежно и внимателно го целунах отново, този път по бузата. Той не ме отблъсна, но пръстите му ме хванаха по-здраво за кръста.

Бях привикнала достатъчно с тъмнината, за да видя, че очите му са затворени, затова рискувах и целунах чувствената му уста. Отначало устните ми почти не се докосваха до неговите. След няколко секунди той откликна жадно, отваряйки уста и позволявайки на езиците ни да се докоснат.

Когато се докоснаха, сякаш между нас премина токов удар.

И всякакви мисли да се откъснем един от друг изчезнаха моментално.

— Джулс… — изпъшка Джейс в устата ми, когато пръстите му се стегнаха на бедрата ми. Прокарах ръце по всяка оголена част на тялото му, единственото, което ни разделяше, бяха моите тениска и анцуг и неговите боксерки.

Чувството на устните му върху моите, а след това и по-надолу, когато жадните му целувки се плъзнаха по врата и ключицата ми, беше превъзходно. Повече от превъзходно — беше нещо, за което бях мечтала от момента, в който се разделихме по най-ужасния и трагичен начин. Сякаш се бяхме върнали в спалнята ми онзи ужасен ден, изживявайки моментите, които бяхме изгубили.

Моментите, които ни бяха откраднати.

Простенах неволно, когато Джейс повдигна тениската ми и откри зърното ми на студения нощен въздух. Пое го в устата си и завъртя език около чувствителната плът, преди да засмуче нежно, а нарастващата му ерекция да се притисне към бедрото ми. Направи същото и с другото ми зърно и когато зъбите му докоснаха леко мястото, където Дорнан ме беше захапал, цялото ми тяло застина и аз извиках силно.

Джейс се отдръпна и тялото ми моментално усети липсата на допира му.

— Чакай… — казах, точно когато светна нощната лампа. Преди да успея да дръпна тениската и да покрия гърдата си, той се взря в лилавите отпечатъци от зъби.

Той погледна от отпечатъците към очите ми, а погледът му се изпълни с въпроси и настояване.

— Той ли ти причини това?

Дръпнах тениската си, но ръката на Джейс я държеше за долния край, продължавайки да разкрива гърдите ми.

— Отговори ми, Джулиет.

Ядосана, аз се извърнах настрани и дръпнах тениската си надолу.

— Кой друг може да го е направил? — казах вбесена.

Той пусна тениската и вместо това се пресегна към бедрото ми, повдигна нагоре левия ми крак и го стисна здраво.

Проследих как погледът му се спря върху назъбения бял белег на бедрото ми — белегът, който Дорнан ми беше оставил, когато заби ножа си в плътта ми — поредният белег, който ме маркираше като негова.

Загледах се в тавана, прогонвайки горещите сълзи и срама от очите си. Не се съпротивлявах. Оставих го да изучава бедрото ми, а когато повдигна тениската ми, за да разгледа покритите с татуса белези, проговорих:

— Получи ли каквото искаше? — попитах горчиво, засрамена да съм така открита пред него.

Той продължи да се вглежда в татуса почти като в транс с празния си и замъглен поглед.

— Не — каза той. — Не съм искал това. Това ли е всичко? Къде другаде те е белязал, Джулс?

Гласът му вече не беше гневен. Беше нежен и изпълнен с ужас и стопи собствената ми ярост.

— Тези, които болят, не са белезите по кожата ми — прошепнах, — а тези в съзнанието ми.

В този момент изглеждаше по-тъжен от когато и да било.

— Най-добре да тръгвам — промърмори той.

— Не! — възразих аз. — Съжалявам, чуваш ли? Не мога да променя това, което се е случило вече, Джейс. Мога само да се опитам отсега нататък да се случват само правилни неща.

Той застана на ръба на леглото, очевидно колебаейки се, а аз се вкопчвах отчаяно във всичко, което можеше да го накара да остане.

— Искаше ми се нещата да бяха различни — прошепнах му, усещайки сълзите в гласа си. — Съжалявам.

— Да — отвърна той, а очите му се замъглиха отново.

И тогава ме остави сама.

Отправи се към банята и чух как пуска водата. Може би се нуждаеше от студен душ.

Аз определено имах нужда от такъв.

Останах да лежа там в продължение на няколко минути, взирайки се в тавана. Бях натъжена и раздразнена. Натъжена от внезапната промяна на чувствата му, от бързото му оттегляне.

Раздразнена, защото цялото ми тяло гореше, готово за допира му, за милувката му, а ме беше оставил сама.

Най-накрая реших всичко да върви по дяволите. Не бях приключила с него. Не можехме да оставим нещата така.

Вратата към банята беше леко открехната. Отворих я и моментално бях посрещната от парата.