Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

Щом изчезна от хоризонта, аз се втурнах към клаксона.

Но вече беше късно. Под навеса на верандата пробляснаха искри и след миг всичко потъна в мрак. Вътре Кора пищеше зловещо:

— Франк, Франк, нещо стана!

Побягнах към кухнята, но беше толкова тъмно, а нямах кибрит в джоба. Трябваше да опипвам къде вървя. Сблъскахме се на стълбите, тя слизаше надолу, аз отивах нагоре. Пак изпищя.

— Тихо, по дяволите, тихо! Успя ли да свършиш работа?

— Да, обаче токът спря. Така и не го натиснах под водата.

— Трябва да го свестим. Преди малко мина едно ченге и видя стълбата.

— Обадѝ се за лекар!

— Ти се обадѝ, аз отивам да го измъкна оттам.

Тя започна да набира, а аз хукнах към банята.

Гърка лежеше във ваната, главата му беше над водата. Опитах се да го вдигна. Ама че гадост! Наложи се да стъпя вътре, за да го подхвана, защото беше хлъзгав. През цялото време я чувах как говори с оператора. Не я свързаха с лекар, а с полицията.

Избутах Гърка през ръба на ваната и го повлякох към спалнята. Сложих го да легне. Тя дойде, намерихме кибрит и запалихме свещ. Увих главата му с мокри кърпи, а тя разтриваше ръцете и ходилата му.

— Ще пратят линейка.

— Добре. Той видя ли те, като го удари?

— Не знам.

— Зад него ли беше?

— Така мисля, но после лампата угасна и не знам. Какво направи с тока, Франк?

— Нищо. Бушонът гръмна.

— Дано да не се свести.

— Трябва да се свести! Казах ти — ченгето видя стълбата! Ако вземе да пукне, всичко ще се разбере.

— Ами ако ме е видял? Какво ще каже, като се свести?

— Сигурно не те е видял. Ще скалъпим някаква история, в която да повярва, и толкоз. Ти си била тук, лампата се е прецакала, чула си го, че се подхлъзва и пада, и като си го повикала, не е реагирал. После си извикала мен и това е. Каквото и да каже, ти трябва да повтаряш само това. Ако е видял нещо, просто трябва да повярва, че си въобразява.

— Ох, няма ли да побързат с тая линейка…

— Ще дойдат.

Линейката пристигна, сложиха го на носилка и го набутаха вътре. Кора се качи с него, а аз тръгнах с колата. По средата на пътя за Глендейл един полицай ни пресрещна и подкара пред нас. Движеха се със седемдесет мили в час и аз изостанах. Като стигнах до болницата, Гърка вече го вдигаха, а ченгето раздаваше заповеди наляво-надясно. Видя ме, сепна се и ме изгледа продължително. Беше същото ченге.

Закараха носилката направо в операционната, а Кора и аз останахме в чакалнята. Скоро дойде една медицинска сестра и седна до нас. Ченгето също дойде, заедно с някакъв сержант. И двамата ме гледаха. Кора разправяше на сестрата какво се е случило.

— Бях там, в банята де, да си взема кърпа. И после нещо тресна, все едно някой стреля с пистолет. Лампата угасна. Чух го да пада. Преди това стоеше прав и тъкмо се канеше да пусне душа. Викнах го, той не ми отговори, беше толкова тъмно, че не виждах абсолютно нищо и не знаех какво става. Даже за момент помислих, че го е ударил ток или нещо такова. После Франк ме е чул да пищя и се качи горе, извади го от ваната, а аз се обадих за линейка. Не знам какво щях да правя, ако не бяха дошли толкова бързо.

— Винаги са бързи през нощта.

— Дано да не се е ударил лошо.

— Едва ли. В момента му правят рентгенова снимка. Но мисля, че не се е ударил сериозно.

— Ох, Боже! Надявам се да не е!

Ченгетата не обелиха и дума. Седяха си там и ни гледаха.

Изнесоха го на подвижно легло, главата му беше омотана с бинтове. Вкараха го в асансьора. Всички влязохме вътре — Кора, аз, сестрата, ченгетата. Отведоха го в една стая, а ние след него. Докато го наместваха в леглото, сестрата донесе няколко стола.

Седнахме. Някой каза нещо и сестрата му направи забележка — трябвало да мълчим. Влезе лекар, погледна Гърка и излезе.

Мина цяла вечност.

— Май се свестява — обади се сестрата.

Кора ме погледна, а аз отместих поглед.

Гърка се размърда и ченгетата наостриха уши.

— По-добре ли си?

Той не продума. Никой не продума. Беше толкова тихо, че чувах как пулсът блъска в ушите ми.

— Не познахте ли жена си?! Ето я тук! Как можахте да паднете във ваната като някое малко момче! Жена ви е много ядосана. Няма ли да й кажете нещо?

Той се напъна да каже нещо, но не можа.

Сестрата се приближи към него, а Кора взе ръката му в своята и я потупа.

Гърка лежеше по гръб със затворени очи. После устните му потрепнаха и той отправи взор към сестрата:

— Стана тъмно.

Сестрата му каза да мълчи, а аз отведох Кора в колата и й помогнах да седне. Веднага щом потеглихме, ченгето тръгна след нас с мотора си.