Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

Тя остана при мен около час, до завръщането на Гърка. Лежахме на леглото, без да правим нищо, тя рошеше косата ми и гледаше в тавана.

— Обичаш ли боровинков пай? — попита.

— Не знам. Май обичам.

— Ще ти направя.

— Внимавай Франк. Ще счупиш някой амортисьор.

— По дяволите амортисьора.

Колата се провираше между евкалиптовите дървета край пътя. Гърка ни беше изпратил до пазара да направим рекламация на някакви стекове, които според него не ставали за нищо. На връщане притъмняваше, и аз свърнах през гората, а колата подскачаше и се друсаше. Когато намерих подходящо място, спрях. Още преди да угася фаровете, ръцете й се обвиха около мен.

Направихме го няколко пъти. После просто си седяхме.

— Не мога повече така, Франк.

— И аз не мога.

— Не издържам. Искам да се опия с теб, разбираш ли?

— Да.

— Мразя го тоя грък.

— Защо си се омъжила за него? Така и не ми каза.

— Нищо не съм ти казвала.

— Е, не сме си губили времето в приказки.

— Работех в една долнопробна кръчма в Лос Анджелис. Като изкараш две години на такова място, няма как да не тръгнеш с първия мъж с позлатен часовник.

— Кога напусна Айова?

— Преди три години. Спечелих конкурса за красота в Де Мойн, тогава живеех там. Наградата беше екскурзия до Холивуд. Славата ми завъртя главата, петнайсет фотографа се надпреварваха да ме снимат, но след две седмици вече бях в кръчмата.

— Защо не се върна?

— Как пък не, ще им доставя това удоволствие.

— Опита ли в киното?

— Правиха ми пробни снимки. В лице бях добре, но нали сега говорят. Във филмите имам предвид. А щом си отворих устата, всички разбраха каква съм. И аз разбрах. Една провинциална мърла, която има шанс да пробие в киното точно колкото някоя маймуна. Даже маймуната е по-добре, тя поне може да те разсмее. А аз мога да предизвикам само отвращение.

— И после?

— После две години разни селяци ми щипеха задника, оставяха ми жълти стотинки и питаха: „Какво ще кажеш да се позабавляваме тая вечер?“ Понякога ходех с тях да се забавлявам.

— После?

— Знаеш за какви забавления говоря, нали?

— Знам.

— Ами после се появи той. Спах с него и той ми помогна. Взе ме при себе си. Но не издържам вече! За Бога, приличам ли ти на малка бяла птичка?

— По-скоро ми приличаш на дяволска котка.

— Ето, ти ме разбираш, това е. Не се налага да те лъжа и да те правя на луд. И си чист, не си мазен. Идея си нямаш какво значи това! Не си мазен!

— Мога да си представя.

— Едва ли. Никой мъж не може да разбере какво означава това за една жена. Да е с някой мазник, от който стомахът й се обръща. Не съм дяволска котка, просто не издържам вече.

— Да бе, я стига.

— Ох, добре. Тогава съм дяволска котка. Но нямаше да съм толкова зла, ако той не беше толкова мазен.

— Кора, искаш ли да се махнем оттук?

— Много пъти съм мислила за това.

— Оставяме Гърка и изчезваме. Просто изчезваме.

— И къде ще отидем?

— Където и да е, какво значение има.

— Където и да е. Знаеш ли къде е това „където и да е“?

— Където ни скимне.

— Не става така, Франк. Това, за което говориш, е „обратно в кръчмата“.

— Не ти говоря за кръчмата, говоря ти да хванем пътя. Знаеш ли колко е хубаво! Никой не знае по-добре от мен. Аз познавам всеки завой! Нали това е целта — да скитаме.

— Е, ти наистина беше скитник, когато дойде, даже чорапи си нямаше.

— Обаче ти ме хареса.

— Аз те обикнах! И без риза бих те харесала. Най-вече без риза бих те харесала, за да усещам яките ти рамене.

— Е, така е, който се бие редовно с жп полицията.

— Ти навсякъде си як. Голям, висок и як. И косата ти е светла. Не си като онова нищожно, меко същество с черна коса, върху която да ръсиш дафиново масло всяка вечер.

— Сигурно мирише хубаво това масло.

— Няма да стане, Франк. Твоят път води единствено в кръчмата. За мен кръчмата, а за теб — още по-зле: скапана работа на скапан паркинг, или в някой скапан гараж. Ако те видя в работен комбинезон, ще се разрева.

— Тогава какво ще правим?

Тя седеше и въртеше ръката ми между дланите си.

— Обичаш ли ме?

— Да.

— Обичаш ли ме толкова силно, че нищо друго да няма значение?

— Да.

— Тогава има само един начин.

— Нали каза, че не си дяволска котка!

— Не съм, просто искам да съм нещо, това е. Но без любов не става, разбираш ли? Поне при жените е така. Е, добре, допуснах грешка. Сега за да я поправя, ще стана дяволска котка, за пръв и последен път. Но иначе не съм.

— За такова нещо човек може да увисне на въжето.