Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

— Сложѝ нови лампи, закачѝ ги и ще стане! — каза той.

— Щом казваш.

— Че какво й е?

— Старомодна е. Никой вече не слага табели с крушки. Има си неонови, виждат се по-добре и горят по-малко ток. Освен това, какво пише на нея? „Двата дъба“ и това е! Тая част, на която пише „таверна“, не е осветена изобщо. Е, „двата дъба“ няма как да ме накарат да огладнея. Няма да ме накарат даже да спра. Тая табела не върши работа, не разбираш ли.

— Закачи ги, ще стане.

— Абе, защо не си вземеш нова табела?

— Имам работа.

Не след дълго Гърка се върна с един лист хартия, беше си нарисувал нова табела с цветни моливи — в червено, бяло и синьо. На нея пишеше:

— Жестоко! Поне ще спират да се изпикаят.

Оправих му думите и сложих тук-там по някоя завъртулка.

— Ник, за какво ти е тая табела? Защо не отскочиш до града да поръчаш нова? Ще стане супер, ще видиш! Доброто място си личи по табелата! Не ми ли вярваш?

— Добре, вярвам ти! Ще отида!

Лос Анджелис беше на по-малко от двайсет мили, а той се наконти, все едно ще ходи до Париж. Тръгна веднага след обяда. Аз взех една празна чиния, забравена отвън, и влязох в кухнята.

Тя беше там.

— Тая чиния беше останала.

— Благодаря ти.

Чинията с вилицата в нея дрънчеше като дайре в ръката ми. Оставих я.

— Мислех и аз да тръгна с него, обаче вече бях започнала да готвя и реших, че е по-добре да остана — каза тя.

— И аз имам работа.

— По-добре ли си?

— Нищо ми няма.

— Понякога и от най-малкото нещо може да ти призлее. Например, ако смениш климата.

— Не, май преядох.

— Какво става?

Някой блъскаше по вратата.

— Изглежда се опитва да влезе — измънках.

— Да не би да е заключено, Франк?

— Сигурно съм заключил.

Тя ме погледна и пребледня. Приближи се до летящата врата и надникна. После отиде до ресторанта, но след минутка се върна.

— Тръгна си — каза.

— И аз не знам защо съм заключил.

— Забравих да отключа!

Пак тръгна към ресторанта, но аз я спрях.

— Нека си стои заключено.

— Е как ще влизат хората, ако е заключено? Трябва да сготвя. Ще взема да я измия тая чиния.

Тогава я грабнах и впих устни в нейните.

— Хапи ме! Хапи ме!

Ухапах я. Забих зъби толкова надълбоко, че усетих как кръвта блика в устата ми и се стича по шията й, докато я носех нагоре по стълбите.

Следващите два дни бях като мъртвец, но Гърка нещо се беше вкиснал и се наложи да се вдигна на крака. Недоволстваше, че не съм оправил летящата врата между ресторанта и кухнята. Кора му се беше оплакала, че вратата я е ударила в устата. Все нещо трябваше да му се каже — цялата й уста беше подута. Затова признах, че вината е моя, задето не съм я оправил. Разтегнах малко пружината и така всичко приключи.

Но истинската причина да се цупи беше табелата. Много си падна по нея и го беше страх да не се издам някъде, че идеята е била моя, а не негова. Жестока табела стана. Не успяха да му я направят веднага — отне им три дни, и когато най-сетне беше готова, отидох да я взема. Бяха сложили всичко точно така, както си беше нарисувано на листа, даже бяха добавили някои неща: гръцкото и американското знаме, две стиснати ръце и „Гарантирано качество!“. Надписът беше с червени, бели и сини неонови букви.

Окачих я. Изчаках да се стъмни и я включих да свети. Грейна като коледна елха.

— Казвам ти, виждал съм сума табели, но никоя не е била толкова хубава. Признавам те, Ник.

— Така си е, така си е.

Стиснахме си ръцете. Пак бяхме приятели.

На другия ден останахме сами за няколко минути. Аз си вкарах юмрука нагоре по бедрото й толкова силно, че почти я съборих.

— Защо правиш така? — Тя ръмжеше срещу мен като пума. Харесвах я такава.

— Как си, Кора?

— Криво ми е.

В този момент пак усетих аромата й.

Един ден Гърка чу, че някакъв нагоре по пътя подбивал цената на бензина. Скочи в колата и отиде да се разправя. Чух как отпраши натам, и тъкмо ставах, за да се изстрелям към кухнята, когато видях Кора, застанала на вратата.

Приближих се и погледнах устата й. За пръв път имах възможност да видя раната отблизо. Подутината беше спаднала, но следите от зъбите ми още си личаха — малки ръбести синини върху двете устни. Докоснах ги с пръсти. Бяха пухкави и влажни. Целунах ги. Съвсем леко. Кратки, меки целувки. Никога преди това не ми беше минавало през ума да целувам така.