Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

— Не и ако го направи както трябва. Ти си умен, Франк. Никога не съм успявала да те заблудя. Никога. Ще измислиш начин. Имаме много време.

— Но той не ми е направил нищо лошо. Според мен е свестен.

— Глупости, свестен! Та той смърди! И мислиш ли, че ми е приятно ти да носиш работни дрехи с надпис „Авто услуги, благодарим ви, обадете се пак“, а в същото време той да има четири костюма и половин дузина копринени ризи?! Тоя бизнес е наполовина мой! Какво, не готвя ли добре? Ти не си ли вършиш добре работата?

— Говориш все едно това е в реда на нещата.

— Кой знае дали е в реда на нещата, освен нас!

— Аз и ти.

— Това е, Франк. Това е всичко, което има значение. Не ти, аз и пътят или нещо друго. Само аз и ти.

— Все пак мисля, че си дяволска котка. Иначе нямаше да се чувствам така.

— Това ще направим. Целуни ме, Франк. Целуни ме в устата.

Целунах я. Очите й блестяха като две сини звезди. Имах усещането, че съм в църква.

— Имаш ли топла вода?

— Защо, в банята няма ли?

— Ник е там.

— Ела, ще ти сипя от чайника. На Ник му трябва цял бойлер, за да се изкъпе.

Разигравахме го така, сякаш наистина бихме си казали тези думи. Беше към десет часа вечерта; вече бяхме затворили и Гърка се готвеше за голямото съботно къпане. Аз трябваше да занеса вода в моята стая, за да се избръсна, после трябваше да си спомня, че съм забравил да прибера колата, да изляза навън, та ако мине някой, да свирна с клаксона. Тя пък трябваше да изчака, докато мъжът й влезе във ваната, и да отиде в банята уж да вземе кърпа, а като влезе, да го халоса. Бях й приготвил едно чувалче от захар, което бях напълнил с лагерни сачми. (Като цяло импровизирах, в началото мислехме аз да го убия, но после решихме, че ако влезе тя, Гърка няма да й обърне внимание, а ако вляза аз и кажа, че си търся ножчето за бръснене, той може да стане от ваната да го търси заедно с мен.) Накрая трябваше да му натисне главата под водата, за да го удави, да остави крана да тече, да заключи вратата отвътре, да се прехвърли през прозореца върху навеса и да слезе по стълбата, която бях оставил там; да ми даде чувалчето със сачмите и да се върне в кухнята. Аз трябваше да върна обратно сачмите в кутията, да изхвърля торбата, да прибера колата, да се кача в стаята си и чак тогава да започна да се бръсна. Тя трябваше да изчака водата да прокапе в кухнята и да ме извика. Тогава аз щях да разбия вратата, да намеря Гърка и да се обадим за лекар. Щеше да изглежда все едно се е подхлъзнал. Идеята ми дойде от една статия във вестника, там пишеше, че повечето нещастни случаи стават точно във ваната.

— Внимавай, гореща е — предупреди ме тя.

— Благодаря.

Водата беше в тенджера. Сложих я на тоалетката и си извадих нещата за бръснене. След това излязох навън и отидох до колата. Седнах вътре, така че да наблюдавам хем шосето, хем банята.

Гърка пееше. Хрумна ми, че е добре да запомня коя песен пее. Беше „Мама Макри“. Изпя я веднъж, после втори път. Погледнах към кухнята. Кора още беше там.

На завоя се появи камион с ремарке. Допрях пръсти до клаксона. Понякога шофьорите спираха при нас да ядат, а това са хора, които са способни да стоят и да блъскат по вратата, докато не им отвориш. Този обаче не спря. Минаха още две коли. И те не спряха. Пак погледнах към кухнята. Кора не беше там.

В спалнята светна. Тогава изневиделица нещо се размърда в задната част на верандата. За малко да натисна клаксона, обаче разбрах, че е котка. Просто една сива котка, а как ми изкара акъла. Последното нещо, което очаквах да видя в този момент, беше котка. За секунда ми изчезна от погледа и после я видях пак да души около стълбата. Не исках да натискам клаксона — какво толкова, някаква котка. Обаче хич не ми харесваше да се мотае там. Отидох да я разкарам. Тъкмо щях да седна отново в колата, когато тъпата котка се върна и взе да гледа нагоре към стълбата. Изгоних я, този път чак до бараките. На връщане спрях за малко да видя дали няма пак да се върне.

Тогава на завоя се появи полицейски патрул. Зави насам, преди да успея да мръдна, и спря мотора си между мен и колата. Нямаше как да стигна до клаксона.

— Какво става, почиваш ли си?

— Излязох да прибера колата.

— Твоя ли е?

— На тоя, дето бачкам за него.

— Аха, само питам.

Огледа се. И видя нещо.

— Да ме вземат мътните! Гледай!

— Какво да гледам?

— Шибаната котка се катери по стълбата!

— Ха!

— Обичам котки! Само им дай да се катерят.

Той придърпа ръкавиците си, огледа нощта, ритна два пъти педала на мотора и потегли.