Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

Някой почука на вратата. Беше Кенеди, който доведе Кора, остави някакви документи пред Кац и излезе.

— Ето, Чеймбърс. Подпиши това. С него се отказваш от обезщетение за телесни повреди. Даваш им го в замяна на това, че бяха толкова мили.

Подписах.

— Кора, искаш ли да те изпратя до вас?

— Да.

— Чакайте малко, вие двамата! Има още нещо. Онези десет бона, които ще получите задето претрепахте Гърка.

Спогледахме се. Кац стоеше и гледаше чека.

— Сами разбирате, че това нямаше да е перфектната игра, ако не носеше пари и на мен. Забравих да ви кажа. Няма да се лакомя! По принцип вземам всичко, но в този случай съм съгласен на половината. Мисис Пападакис, напишете ми чек за пет хиляди долара, а аз ще уредя прехвърлянето и ще отида до банката да оправя депозита. Ето един празен чек.

Тя седна и започна да пише, но после спря, защото още не можеше да разбере за какво става дума. Изведнъж Кац се приближи до нея, грабна чека и го скъса.

— Майната му, веднъж се живее. Ето. Задръжте всичко. Не ми пука за десетте хиляди, аз имам достатъчно. Ето това исках аз! — Той отвори портфейла си и ни показа чека на Сакет за сто долара. — Мислите, че ще го осребря ли? Друг път! Ще го сложа в рамка и ще си го окача над бюрото.

Излязохме и взехме такси, нали бях целият изпотрошен. Първо отидохме в банката и депозирахме чека, после спряхме пред един цветарски магазин и купихме два големи букета. Оттам отидохме на погребението на Гърка. Беше умрял само преди два дни, а вече го погребваха.

Опелото се състоя в малка гръцка църква. Имаше доста хора. Повечето бяха гърци, които преди това бях виждал в ресторанта. Изгледаха я с каменни лица, и я сложиха да седне на третия ред. Усещах, че ни гледат, и се чудех какво ще правя, ако нещата загрубеят. Все пак това бяха негови приятели, не наши. После обаче видях, че си подават от ръка на ръка следобедния вестник с огромните заглавия, които обявяваха, че Кора е невинна. Онзи, дето отговаряше за церемонията, също хвърли едно око. Размърда се и ни премести на първия ред. Свещеникът опита да подхвърли някакъв гаден намек за това как точно е загинал Гърка, но един човек отиде и му прошепна нещо, посочи му вестника, който вече беше стигнал до седящите най-отпред, и проповедникът започна отначало, тоя път — без гадни подмятания. Дори вмъкна нещо за скръбта на опечалената вдовица и за приятелите на покойния. Всички закимаха одобрително.

Излязохме на двора, където вече имаше изкопан гроб. Тя залитна и двама души я подхванаха, други двама подхванаха мен. Заплаках, докато го спускаха в земята. Тия погребални песнопения винаги ме докарват до рев, особено когато става дума за някой, когото съм харесвал. А аз наистина харесвах Гърка. Накрая подеха нещо, което го бях чувал да пее, и това ме довърши. Едва успях да положа цветята.

Таксиметровият шофьор намери един, който да ни даде кола за петнайсет долара седмично. Взехме я и потеглихме, Кора караше. Като излязохме от града, минахме покрай един строеж. Заговорихме колко малко къщи се строят напоследък и как, като се оправят нещата някой ден, всичко тук ще бъде застроено. Пристигнахме и тя ми помогна да сляза. После паркира и влязохме.

Всичко си беше точно както го бяхме оставили. Мръсните чаши за вино се търкаляха в мивката, китарата му стоеше в ъгъла. Кора я сложи в калъфа, изми съдовете и се качи горе. След минута се качих и аз.

Беше седнала до прозореца и гледаше към пътя.

— И сега какво?

Тя не отговори. Тръгнах да си ходя.

— Не съм казала, че искам да си ходиш.

Седнах и аз. Мина доста време и изведнъж тя изстреля:

— Ти ме предаде, Франк!

— Не, не съм! Сакет ме хвана натясно и просто трябваше да подпиша, иначе всичко щеше да се разбере. Не съм те предал, угодих му само за да спечеля време.

— Предал си ме, по очите ти личи!

— Е, добре, предал съм те! Просто ме хвана шубето.

— Знам.

— Идея си нямаш през какво съм преминал.

— И аз те предадох.

— Не си го искала, накарали са те. И теб те хванаха в капана.

— Не са ме накарали, сама го направих. Защото те мразех.

— Няма значение. Било е заради нещо, което не съм направил. Сега вече знаеш всичко.

— Не, мразех те за това, което направи.

— Аз пък никога не съм те мразил. Мразех себе си.

— Вече и аз не те мразя. Мразя Сакет. И Кац. Защо не ни оставиха на мира? Защо не ни позволиха да се борим заедно? Не бих имала нищо против, дори да ни бяха осъдили! Поне щяхме да съхраним любовта си! Тя е всичко, което някога сме имали. Обаче ти ме предаде веднага щом започнаха да си пробутват мръсните номера!