Джеймс Кейн - Пощальонът винаги звъни два пъти

— Ама ти нищо не казваш!

— Ще ти кажа, спокойно! Но няма да ме разбереш, докато не наредя всички карти на масата. Така, първо сте вие с жената. И двамата имахте страшни карти. Защото това си е едно перфектно убийство, Чеймбърс. Предполагам, че дори не си даваш сметка колко добре сте го изпипали. Всичките тия неща, които ти е наговорил Сакет — че тя не е била вътре, когато колата е паднала, че си е стискала чантата и така нататък, — това нищо не значи. Колата може да се е люляла на ръба, преди да падне, нали? И всяка жена може да си вземе чантата преди да скочи, нали? Това не доказва престъпление. Това доказва само, че е жена.

— Откъде знаеш какво ми е наговорил Сакет?

— От самия него, снощи вечеряхме заедно. Опитваше се да ми се перчи, даже ме съжаляваше тоя мухльо. С него сме врагове, най-любезните врагове на тоя свят. Той би продал душата си, за да ме закопае. И аз бих направил същото за него. Даже се хванахме на бас, сложихме по сто долара. Подиграваше ми се, защото за него случаят беше ясен, можеше да си изиграе картите и да остави палача да свърши своята работа.

Браво, тия двамата са се обзаложили на сто кинта дали ще обесят мен или Кора! Аз обаче исках да си изясня нещата:

— Щом сме имали перфектни карти, той откъде е получил своите?

— Там е работата. Сакет знаеше, че няма човек на тая земя, който да може да изиграе такива карти, особено ако обвинението използва добре своите. Знаеше, че единственото, което трябва да направи, за да си опече работата, е да накара някой от вас да играе срещу другия. Това — първо. Второ, на него дори не му се налагаше да разследва случая, защото застрахователната компания беше готова да свърши цялата работа. Той можеше да не си мръдне пръста. Ей това най-много му е харесало. Трябвало е само да подава картите и накрая да вземе джакпота. И какво е направил той? Накарал е застрахователната компания да му даде всичко наготово и те е наплашил яко, за да подадеш жалбата. Взел ти е най-силната карта — факта, че ти самият си сериозно пострадал при катастрофата — и те е накарал да цакаш срещу собствения си коз. Щом си пострадал толкова зле, значи това наистина е било инцидент! Сакет те е притиснал да подпишеш, а теб те е било страх, че ако не го направиш, той ще разбере.

— Ами уплаших се, направо прежълтях!

— Това е цветът на убийството и Сакет отлично го знае. И така, довел те е до това състояние, принудил те е да свидетелстваш срещу нея и му е било ясно, че ако го направиш, няма сила на земята, способна да спре Кора да те издаде. Дотам беше стигнал, когато седнахме да вечеряме. Подиграваше ми се. Съжаляваше ме. И заложи сто кинта. А аз през цялото време държах чудесни карти и знаех, че ако ги изиграя добре, ще спечеля. Та така, Чеймбърс. Ето ми картите. Какво виждаш?

— Нищо особено.

— Е, хайде де, какво виждаш?

— Честно казано, нищо.

— И Сакет нищо не видя. Обаче внимавай сега! Вчера, като излязох от стаята ти, отидох при нея и взех пълномощно да отворя сейфа на Пападакис. Там намерих това, което и очаквах: няколко стари полици. Отидох да видя агента, който ги е написал, и се оказа, че тая застраховка няма нищо общо със злополуката в банята. Просто агентът е видял, че автомобилната застраховка на Пападакис изтича, и е решил да го навести. Жена му не е била там. Оправили набързо застраховката на колата — за пожар, кражба, пътнотранспортни произшествия, гражданска отговорност, обичайните неща — и после агентът казал на Пападакис, че вече е покрил всички рискове, само не и риска от злополука. Подхвърлил му, колкото да клъвне и Пападакис се заинтригувал. Може да е било заради случката в банята, но дори и да е така, агентът не е знаел за нея. Подписали документите и на другия ден полиците били изпратени по пощата. Тези полици, обаче, са от различни застрахователни компании, защото нали знаеш, че агентите рядко работят само с една. Това е първото, което Сакет беше пропуснал. Но най-важното е, че Пападакис е имал не само новите застраховки, а и старите, които са изтичали. И така, да обобщим: десет хиляди долара обезщетение при злополука от Застрахователната корпорация на Тихоокеанските щати, десет хиляди нови облигационни бона гражданска отговорност от „Гаранти Калифорния“ и десет хиляди стари бона гражданска отговорност от „Роки Маунтинс Фиделити“. Това беше първият ми коз — Сакет имаше застрахователна компания, която се бори за десет хиляди долара, а аз имах две за двайсет хиляди и можех да наддавам с тях когато реша. Сега разбра ли?