Дэвид Вуд - Шибалба

— Това са странно характерни описания — каза Мадок.

Бел кимна.

— Смята се, че тези двойки божества представляват онези болести, които са покосили маите в края на класическия период.

— Това място обаче предхожда катаклизма, нали?

— Бих казал, че с няколко столетия.

— Значи маите са познавали тези болести, преди да бъдат унищожени. Дори са построили този храм.

Бел кимна, потвърждавайки потока от мисли на Мадок. Боунс, който ги беше слушал досега, каза:

— Мадок, имаш нещо на ум. Хайде, изплюй камъчето.

Мадок направи малка пауза, за да подреди мислите си.

— Древните са строили храмове и са правили жертвоприношения на своите божества като средство да контролират природния свят. Може би маите са се опитвали да контролират и тази болест?

— Искаш да кажеш като… — Миранда поклати глава, все едно самата мисъл беше тревожна — Биооръжие?

— Точно така. И може би са го изпуснали.

Бел кимна отново.

— И аз мисля, че се е случило точно това.

— Онзи тип, когото хванахме в Чичен Ица, каза, че Змийските братя се опитват да предпазят света от Сянката. „Сянката трябва да остане скрита или светът ще умре.“ Това каза той. — Мадок мислеше на глас, но пъзелът се подреждаше по-бързо, отколкото можеше да говори. — Ами ако тези Змийски братя въобще не са лошите? Може би се опитват да спрат тази болест — Сянката — да не се разпространи отново?

Боунс щракна е пръсти.

— Маянският апокалипсис! Може би пророчеството е било предупреждение за друго избухване на болестта. Или времева линия. И Змийските братя са решили да го спрат.

Мадок поклати глава.

— Не зная дали да приема това, но… — Той отново се обърна към Бел. — Ти отдавна подозираш това, нали? Затова Там ни изпрати.

Бел се смръщи, все едно този ход на разговора го смущаваше, но след това кимна колебливо.

Ейнджъл се включи в разговора.

— Мислиш ли, че плесента… че Реката от гной беше Сянката?

Мадок не знаеше. Нито Бел.

— Това е добре, нали? — продължи Ейнджъл. — Защото я унищожихме!

— Нещо ми подсказва — възрази Мадок, — че ако беше толкова лесно, Змийските братя вече щяха да са го направили. Вероятно наоколо има много повече от тези спящи гъбички.

— Господарите на Шибалба винаги са били свързвани с истински подземен свят — каза Бел. — Вероятно спорите са излезли от пещерна система някъде наблизо. Може би дори под този храм.

— Веднъж вече предизвикахме съдбата — каза Мадок. — В момента трябва да се съсредоточим върху това да намерим изход оттук.

— Може би е вече твърде късно за това — каза Бел. — Нали ви казах, че сме на поклонение.

Боунс изпръхтя недоволно.

— Значи трябва да минем през ада, за да излезем оттук? Прекрасно. Може би трябваше да споменеш за Реката от гной и Демона на жълтеницата, преди да предприемем това еднопосочно пътешествие.

Бел само сви рамене безпомощно.

— Сигурен съм, че има изход оттук, който не изисква спускане по-надълбоко — успокои го Мадок. — Започнете да оглеждате наоколо.

Той се опитваше да запази оптимизма си, макар да споделяше мрачната преценка на Боунс. Беше истинска изненада, когато само след няколко минути търсене намериха друго стълбище в далечния край на помещението, което водеше нагоре, а не надолу.

Мадок беше предпазлив, защото очакваше друго изпитание или стълбището да измени посоката, но то продължи нагоре. Петнайсет минути след като бяха излезли от помещението със статуите на Господарите на Шибалба, Мадок почувства свеж въздух по лицето си. Не след дълго стигнаха до един отчасти обрасъл със зеленина отвор и излязоха в сравнително откритата гватемалска нощна джунгла.

Само Чарлз Бел изглеждаше разочарован.

След като отговори на Алекс, Симпсън дълго остана да седи сам в преддверието на лабораторията, чудейки се какво да прави.

Не знаеше дали неговият работодател е повярвал на лъжата. Гласът му бе потреперил, докато му отговаряше формално „С теб съм!“. Ала какво друго можеше да очаква, когато темата на разговора беше проектирането на живота и смъртта в световен мащаб.

Какъв друг отговор би могъл да даде? Подтекстът беше всичко друго, но не и неясен: участвай или много повече от работата ти ще е изложено на опасност. Щом Алекс беше готов да продаде на даващия най-висока цена нелечим патогенен гъбичен агент, способен да унищожи живота на земята, едва ли щеше да се поколебае да прекрати земния път на някакъв нежелаещ да участва учен.