Дэвид Вуд - Шибалба

— Съжалявам — прошепна той. — Това е единственият начин.

Обърна се, откачи шланга за въздух от вентила и се насочи към въздушния шлюз. Преди да влезе в него, се обади на Алекс по интеркома.

— Направих пробив — обяви той, осъзнавайки, че гласът му отново потреперва. Надяваше се, че неговият работодател ще го припише на изкривяването на звука, предизвикано от защитното облекло.

Гласът на Алекс се чу през пукота на високоговорителя.

— Отлично. Знаех си, че ти трябват само точните подбуди. Лечение ли е? Ако е така, искам да започнеш с изпитания върху хора.

— Не, друго е. Не мога да го обясня точно. Трябва да ти го покажа. Можем ли да се видим пред отделението за биобезопасност?

— Слизам веднага.

Симпсън пусна бутона на интеркома и прекъсна връзката. Сърцето му блъскаше. Беше уплашен. Не от онова, което се готвеше да извърши, а защото знаеше, че разполага само с една възможност да го направи както трябва.

Изчака две пълни минути преди да влезе във въздушния шлюз и да затвори вътрешната врата зад гърба си. Светлината беше червена, показвайки, че околната среда е още опасна. Външността на неговия защитен костюм вероятно беше покрита с невидими гъбични спори.

Правилата за безопасност диктуваха да започне с дезинфекционните душове веднага след влизането във въздушния шлюз, но вместо това той отиде до външната врата и надникна през люка, за да провери дали неговият работодател вече е дошъл.

Не му се наложи да чака дълго. Няколко секунди по-късно Алекс се втурна в преддверието с нетърпелив въпрос на уста. Поколеба се, когато видя Симпсън да го гледа през люка на въздушния шлюз.

Алекс извика нещо. Вероятно покана да побърза, но дебелите стени на въздушния шлюз не позволиха на Симпсън да го чуе.

— Веднага идвам — каза той, а след това блъсна с рамо външната врата.

Вратите на въздушния шлюз се контролираха от същата компютъризирана система, която управляваше дезинфекционните душове. Предназначението на системата беше да попречи на микроскопични форми на живот да се измъкнат навън. Индивидуалните изолационни помещения бяха оборудвани със здрави ключалки, така че никой от обектите да не може да избяга. Обаче вратите на въздушния шлюз имаха прости електронни брави, достатъчно здрави, за да устоят на малки промени в налягането. Бравата нямаше да се отключи, докато дезинфекционната програма не завърши, но в никакъв случай не беше непроницаема. Създателите на лабораторията правилно бяха предположили, че знаейки какви са последствията от подобен опит, на никой нормален изследовател няма да му мине през ума да наруши процедурите.

Очите на Алекс се ококориха от неверие, когато вратата се разтресе от натиска на цялата тежест на Симпсън срещу нея.

Бравата устоя, но това нямаше значение. Ударът беше достатъчен да наруши херметичността дори за милисекунда и да задейства програмата за действия при извънредни случаи. Отвъд въздушния шлюз светлините светнаха червено и зазвуча остър сигнал на сирена, обявяващ тревога. Симпсън знаеше, че в цялото крило електронните ключалки като тази на вратата на въздушния шлюз вече са задействани, затваряйки всички помещения и коридори.

Това беше само първият етап. Симпсън знаеше също така, че му остават по-малко от пет минути живот.

След възможно нарушение на безопасността от биологичен агент щеше да започне отброяване, продължаващо толкова дълго, колкото е нужно на отговорниците по безопасността на лабораторията да преценят дали опасността агент от равнище НББ IV да бъде освободен е действителна и да започнат евакуацията на персонала от всички незасегнати райони. Ако мерките по осигуряване на безопасността не бъдат спрени от отговорниците, в края на отброяването щеше да бъде задействано термобарично взривно устройство [24] Известно още и като вакуумна бомба. — Б. пр. , разположено точно под изолационното отделение. Взривът щеше да изгори за секунди лабораторията, като за целта възпламени всичкия кислород наоколо.

От гъбичните агенти нямаше да остане никаква следа. На Мария и останалите заразени пациенти, които вече бяха изправени пред мъчителна смърт, ще им бъдат спестени мъките, отнемащи човешкия им облик. Поне това си каза Симпсън. Той също щеше да загине, но неговата смърт щеше да спаси безброй животи от налудничавата схема на Алекс.

Но не беше достатъчно да осигури унищожаването на гьбичния агент — Сянката. Трябваше да се увери, че неговият работодател няма да получи друга възможност да унищожи света.