Дэвид Вуд - Шибалба

Бел се усмихна.

— Решение, достойно за Близнаците герои.

— Чие? — попита Боунс. — Моето или неговото?

— Защото горещият дим е по-лесен за вдишване от гъбичните спори — подхвърли саркастично Миранда.

— Няма да вдишваме дим. Носим водолазна екипировка със запас от няколко часа въздух. С основната линия и октопода можем да дишаме заедно, докато въздухът не се изчисти. Вероятно това няма да отнеме много време.

Миранда замълча, без повече да възразява, но си остана неодобрително смръщена, докато Мадок започна да им обяснява процедурата за съвместно дишане с общ регулатор и други предпазни мерки, за да се спасят от горещината и дима. Докато Боунс и Ейнджъл правеха нещо като противопожарно убежище от спасително „космическо“ одеяло, Мадок приготви куп подпалки от мъх и влакна, извадени от джобовете, и парченца накъсана хартия. Когато всички заеха местата си, ги подпали с огнено бутало. Можеше да използва една от водонепроницаемите кибритени клечки в комплекта за оцеляване, но отдавна търсеше повод да изпробва буталото, което използваше сгъстен въздух, за да подпали праханта. Веднага щом успя да предизвика малък пламък, Мадок хвърли подпалките в пълния с тръни канал и се сви в убежището заедно с останалите. През това време огънят започна да си върши работата.

Нищо не остана от описваната в маянските легенди река от гной, като изключим слоя сива пепел и висящата в помещението миризма на изгоряло. Въпреки това Мадок инструктира останалите да дишат през влажни кърпи и остави Бел да вдишва от регулатора, докато се спускаха по стъпалата в падината. Огънят се разгоря бързо, погълна сухото гориво мигновено, без да вдига температурата на камъните под него, а малкото повишение вече се беше разнесло.

С крак Мадок разпръсна пепелта от подножието на стъпалата и отдолу се показа първата от няколко изсечени в камъка следи от кучешка лапа. В основата на стълбите кучешките следи завиваха наляво и поемаха надолу по канала към стълбите, които в другия край водеха нагоре. Те ги изведоха до трета каменна платформа. Тя граничеше с редица богато украсени колони, които, за разлика от руините в Копан и Чичен Ица, бяха в безупречно състояние, недокосвани от вятъра и времето. Една редица кучешки следи, сега разположени много по-близо една до друга, ги поведе между колоните до един балкон, който се издигаше над друго огромно подземно помещение.

Боунс плъзна лъча на фенерчето надолу по широко стълбище, което се спускаше в покритото с тъмнина неизвестно.

— Какво е следващото изпитание? Река или лайно? Ех, защо няма река от „Корона“ [23] Марка мексиканска бира. — Б. пр. ?

Бел поклати глава.

— И аз не знам, но ако се спускаме отново, това означава, че сме минали през предварителните изпитания.

— Значи това беше? — попита Миранда. — Вече влизаме в Шибалба?

Бел разтвори ръце в жест на незнание, но веселото му изражение подсказваше нещо друго. Щом започнаха да се спускат по стъпалата, въодушевлението му се разсея.

— Не знам какво да очаквам — каза Боунс, докато плъзгаше фенерчето си по пода на помещението, — но съм сигурен, че ще е нещо… — Той сви рамене. — По- пъклено?

Вместо маянската разновидност на Дантевия „Ад“ единственото, което ги очакваше в подножието на стълбището, беше голям двор. Там имаше дяволи или по-точно маянски божества с демоничен вид, но те също бяха изсечени от камък. Десет стели, богато украсени в стил дори по-драматичен от онзи, който Мадок беше видял в Копан, се издигаха по двойки в хлабав кръг около центъра на площада.

— Внимавайте къде стъпвате! — предупреди ги Мадок, докато претърсваше богато украсения каменен под за други кучешки отпечатъци, но не намери.

— Стелите — зяпна Бел, тътрейки крака към центъра на площада, без да обръща внимание на предупреждението. — Това са Господарите на Шибалба. Миранда, ела тук. Трябва да заснемеш всичко това.

Той тръгна по обиколката на кръга и се спря пред две усукани фигури.

— Господарите на Шибалба винаги са описвани по двойки. Това са Шикирипат — Летящата краста, и Кучумакик — Събраната кръв.

Боунс се загледа известно време невярващо в археолога, после поклати глава.

— А хората се смеят на имената на американските индианци.

— Повечето маянски божества са подобни на божествата на други древни народи — продължи Бел. — Природни сили, бури, небесни тела, война, плодородие и така нататък. Но Господарите на Шибалба, изглежда, са били вдъхновени от различни смъртоносни сили: болестите. — Той посочи към другата двойка стели. — Ахалпух — Демонът на гнойта, и Ахалгана — Демонът на жълтеницата, който кара телата на хората да подпухват. Чамиабак — Тояга с кости, и Чамиахолом — Тояга с черепи, които превръщат труповете в скелети. Ахалмес — Буйният демон, и Ахалтокоб — Пронизващият демон, които се крият в непометените жилища на хората и ги пронизват до смърт. Също така Шик — Крило, и Патан — Товарен ремък, които карат хората да кашлят кръв, докато са навън и вървят по пътя.