Тед Деккер - Три

— Той не се опита да ми навреди. Той искаше да ме убие, иначе просто нямаше да взриви бомбата.

— Точно така. Значи не само нямаме представа защо някой си, наречен Слейтър, ще иска да ти взриви колата; ние не знаем дори защо го направи . Какво постигна с това?

— Уплаши ме.

— Никой няма да тръгне да плаши човек, като му взриви квартала. Но добре, да речем, че е искал да те уплаши — мотивът отново липсва. Кой би искал да те уплаши? Защо? Но ти нямаш никаква представа, нали? Нищо, което някога си направил през живота си, не дава повод на никого да направи нещо срещу теб.

— Аз… не се сещам за нищо. Да не би да искате да започна да си измислям? Нали ви казах вече, наистина не знам.

— Така ни оставяш на сухо, Кевин. Като риба на сухо.

— Ами обаждането по телефона? — попита Кевин. — Не можете ли да го проследите?

— Не. Това се прави само по време на разговора. Пък и от телефона ти е останало само парче разтопена пластмаса. Ако имаме късмет, следващия път ще успеем. — Той затвори папката. — Нали се сещаш, че ще има и следващ път?

— Не е задължително. — Всъщност тази мисъл му беше минала през ума, но той отказваше да я приеме на сериозно. Можеше да приеме, че понякога на хората им се случват подобни неща. Но преднамерено покушение срещу него беше нещо немислимо.

— Ще има — каза Милтън. — Този тип се е постарал доста за изготвянето на тоя номер. Той иска нещо и ние сме длъжни да предположим, че не го е получил. Освен ако не си избран напосоки или не е някаква ужасна грешка, той ще опита отново.

— Може да ме е сбъркал с някой друг.

— Няма начин. Действал е твърде методично. Наблюдавал те е, минирал е колата ти, знаел е всяко твое движение и я е взривил изключително внимателно.

Така беше. Слейтър знаеше повече от полицията.

— Той ме уплаши. Може би е искал точно това.

— Може би. Готов съм да приема всякакви предположения. — Милтън замълча. — Сигурен си, че няма какво друго да ми кажеш? Не знаем много за теб. Никога не си бил женен, нямаш досие, завършил колеж, в момента учиш в семинарията. Не си от хората, които биха се замесили в подобно престъпление.

Кевин се сети за искането на Слейтър.

— Ако се сетя за нещо друго, веднага ще ви уведомя, повярвайте ми — рече той.

— Тогава можеш да си вървиш. Наредих да подслушват телефоните ти — момчетата ще се погрижат за това утре сутрин. Освен това поставих униформени пазачи пред къщата ти в Сигнал Хил, но се съмнявам, че си имаме работа с човек, който ще иска да се приближи до дома ти.

— Ще ми подслушвате телефоните? — Щяха да се разровят, нали? Но той нямаше от какво да се страхува, стига да не започнат да ровят в миналото му.

— С твое разрешение, разбира се. Имаш ли други мобилни телефони?

— Не.

— Ако този тип се свърже с теб по някакъв друг начин, веднага искам да разбера за това, ясно ли е?

— Разбира се.

— Прости ми за коравосърдечието, но вече не става въпрос само за теб. — Очите му проблеснаха. — Репортерите са плъзнали навсякъде и искат обяснения. Може да привлечеш вниманието на медиите. Не разговаряй с тях. Дори не ги поглеждай. Концентрирай се, capice 1 1 Разбра ли (ит.). — Б.пр. ?

— Аз съм жертвата тук, нали? Защо оставам с впечатлението, че всъщност разследвате мен?

Милтън постави длани върху масата.

— Защото е така. Навън броди чудовище и то е избрало теб. Трябва да разберем защо. Което означава, че трябва да научим повече за теб. Трябва да установим мотивите му. Така стоят нещата.

Кевин кимна. В това имаше смисъл.

— Свободен си да си вървиш. — Детективът му подаде една визитна картичка. — Обади ми се. Номерът ми е на гърба.

— Благодаря.

— Не ми благодари все още. Винаги ли гледаш в пода, когато разговаряш с хората, или просто криеш нещо?

Кевин се поколеба.

— Някога хрумвало ли ви е, че всявате ужас в свидетелите си, детектив?

Мъжът отново замига учестено — този път четири пъти. Пол Милтън може и да имаше някакви политически стремежи, но според Кевин детективът щеше да ги осъществи само в случай че народът реши да предаде управлението на страната на вампирите.

Милтън стана и излезе от стаята.

Петък

Следобед

Едно приятелски настроено ченге на име Стив съпроводи Кевин до задната врата и го откара до агенцията за коли под наем на „Херц“. Двайсет минути по-късно Кевин държеше ключовете на един форд таурус, почти идентичен със сейбъла, който вече не съществуваше.

— Сигурен ли си, че ще можеш да шофираш? — попита Стив.