Тед Деккер - Три

— Не съм готова още. След половин час, на бюрото ти.

Двамата се гледаха, без да отместват погледи.

Милтън щракна с пръсти към Кевин.

— Да вървим. — И се запъти към един буик последен модел, паркиран на улицата.

Климатикът в управлението беше повреден. След като прекара два часа в задушната конферентна зала, Кевин най-после започна да се успокоява.

Един полицай му взе отпечатъците, за да ги сравни с онези от колата, след което Милтън прекара половин час в анализиране на историята му, преди изведнъж да стане и да излезе от стаята, оставяйки го сам. Последвалите двайсет минути, прекарани в уединение, осигуриха достатъчно време на Кевин да преосмисли отново обаждането на Слейтър, вперил поглед в едно голямо кафяво петно на стената. Но така или иначе не успя да го разгадае, което го разтревожи още повече.

Размърда се в стола си и започна да потропва с крак по пода. В живота му имаше толкова много неща, които не знаеше, но сегашната ситуация беше нещо съвсем различно. Някакъв мъж на име Слейтър го беше объркал с някой друг и едва не го беше убил. Нима не беше страдал достатъчно през живота си? А сега се беше замесил и в това , каквото и да беше то. Властите го проучваха под микроскоп. Щяха да се разровят в миналото му. Да се опитват да го разберат. Но дори самият Кевин не можеше да го разбере. И нямаше никакво намерение да им позволи да се опитват.

Вратата се отвори с трясък и Милтън връхлетя в стаята.

Кевин се прокашля.

— Нещо ново?

Милтън яхна стола, обърнат с облегалката напред, хвърли една папка на масата и погледна Кевин с тъмните си очи.

— Ти ми кажи.

— Какво имате предвид?

Милтън примигна два пъти и пропусна въпроса.

— ФБР изпраща човек да работи по случая. Агенцията за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви също се интересува, както и щатската полиция — всичките. Но ако питаш мен, случаят е под моята юрисдикция. Това, че терористите предпочитат бомби не означава, че всяка бомба е дело на терорист.

— Значи според тях става въпрос за терорист?

— Не съм го казал. Но напоследък Вашингтон вижда във всичко терористичен акт, така че със сигурност ще подгонят този тип. Няма да се изненадам, ако ЦРУ дойдат и се заровят в папките. — Милтън го погледна без да мига няколко дълги секунди, след което бързо примига три пъти. — Според мен си имаме работа с някой откачен младок. Интересно е защо е избрал точно теб. В това няма много смисъл.

— Цялата тази работа изглежда безсмислена.

Милтън отвори папката.

— В лабораторията се нуждаят от няколко дни, за да довършат работата си по малкото улики, които успяхме да открием, но въпреки това имаме някои предварителни резултати, най-значимият от които е нищо.

— Как така нищо? Без малко да излетя на парчета във въздуха!

— Нито една улика няма истинска стойност за разследването. Ще ти обясня накратко — току-виж събудя нещо в съзнанието ти. — Той отново погледна Кевин. — Значи имаме мъж с нисък, дрезгав глас, който се нарича Ричард Слейтър и който те познава достатъчно добре, за да те избере за мишена. Ти, от друга страна, нямаш представа кой би могъл да бъде. — Милтън направи кратка пауза, за да подсили ефекта. — Той конструира бомба, използвайки обикновена електроника, която може да се купи във всеки магазин, и динамит, което прави бомбата практически непроследима. Умно. След това поставя бомбата в багажника на колата ти. Обажда ти се, знаейки, че ще бъдеш в колата, и заплашва да я взриви след три минути, ако не разгадаеш някаква загадка. Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Пропускам ли нещо?

— Като че ли не.

— Благодарение на бързата ти мисъл и невероятните шофьорски умения ти успяваш да откараш колата на сравнително безопасно място и да избягаш. Както ти е обещано, колата се взривява, след като не успяваш да разгадаеш гатанката и да се обадиш с отговора в пресата.

— Точно така.

— Предварителните резултати показват, че онзи, който е поставил бомбата, не е оставил отпечатъци. Не съм изненадан — този тип определено не е селският идиот. Експлозията е щяла да предизвика значителни косвени жертви. Ако беше останал на улицата по време на взрива, щяхме да имаме много трупове в моргата. Това е достатъчно, за да предположим, че този тип е или адски ядосан, или бесен ненормалник, най-вероятно и двете. Значи имаме умен, имаме и ядосан. Следиш ли мисълта ми?

— Звучи логично.

— Онова, което ни липсва, е най-очевидната връзка в подобни случаи. Мотивът. Без мотив нямаме нищо. А ти нямаш никаква представа защо някой би поискал да ти навреди? Нямаш врагове от миналото, никой не те е заплашвал напоследък, не съществува никаква причина да подозираме когото и да било на тази земя, че иска да ти навреди по някакъв начин?