Фиона Бартон - Вдовицата

— Той е боклук, Даун. Няма да си признае на улицата. Само ще те разстрои и отново ще те докара до депресия. Остави съдът да се разправя с него.

Но на Даун не ѝ беше до разумни обяснения. Тя искаше действие. Искаше да направи нещо за Бела.

Не се наложи да чака много.

— Няма да повярваш, Даун. В четвъртък, точно на годишнината от изчезването на Бела, Тайлър има среща в кантората рано сутринта. Чудесно съвпадение.

В първия миг Даун не намери думи да отговори. В годишнината нямаше нищо чудесно. Датата върна на хоризонта целия кошмар, ужасните сънища зачестиха. Без да иска, тя повтори действията си от дните преди втори октомври: разходките по магазините, отиването и връщането от детската градина, гледането на филми с Бела. Двете години без малкото ѝ момиченце ѝ се струваха цяла вечност. Пери продължаваше да говори нещо, а тя се опитваше да сдържи гнева си.

— Тайлър избягва оживените места, така че ще успеем да го хванем насаме. Защо не наминеш да планираме срещата?

На срещата в кабинета му те обсъдиха нещата от всички гледни точки и набелязаха действия за всяка възможна реакция на Тайлър. Пристигане с такси — проверка. Пристигане с градски транспорт — проверка. Странични и задни изходи — проверка. Определяне на подходящ момент — проверка. Подходящи места, където Даун можеше да се скрие — проверка. Даун слушаше внимателно. Тя щеше да седи в черно такси малко по-надолу от кантората и да излезе на улицата при знак от репортера. Изчаква два сигнала на телефона си и излиза.

— Сигурно ще имаш време за не повече от два въпроса, Даун — обясни ѝ Тим, репортерът. — Задай ги бързо и стреляй право в целта.

— Искам да го попитам само едно — къде е дъщеря ми — каза тя.

Редакторът и събралите се журналисти се спогледаха многозначително. Материалът щеше да стане направо трепач.

В деня на срещата Даун подбра по-невзрачни дрехи, както я бяха инструктирали. „Нали не искаш да изглеждаш като телевизионна репортерка на снимките? — бе казал Тим. — Трябва да приличаш на скърбяща майка. — И добави бързо: — Каквато си“.

От редакцията изпратиха кола и я откараха на мястото на срещата — едно кафене на „Холбърн“. Тим, двама други репортери, двама фотографи и един оператор вече се бяха наредили около голяма маса, отрупана с използвани чинии.

— Готови ли сме? — попита Тим, сдържайки вълнението си.

— Да, Тим. Аз съм готова.

По-късно той седна до нея в колата и усетил, че тя се предава на нервната възбуда, продължи да говори за предстоящата среща, за да поддържа гнева ѝ. Мобилният телефон звънна два пъти.

— Започва се, Даун — каза той, взе един екземпляр на „Хералд“, който тя щеше да завре в лицето на Тайлър, и отвори вратата. Тя видя Глен Тайлър и Джейн, съпругата с неизменна предвзета усмивка, да се задават по улицата и излезе от таксито с треперещи крака.

Улицата беше тиха, служителите, които скоро щяха да изпълнят офис сградите наоколо, все още пътуваха с метрото, плътно притиснати един към друг. Даун застана по средата на тротоара и със свит стомах се загледа в приближаващата двойка. Те я забелязаха чак когато разстоянието между тях стана не повече от стотина метра. Джейн Тайлър бе навела глава към куфарчето на мъжа си, опитваше се да подреди документите в него. Вдигна поглед и се закова на място.

— Глен — извика силно. — Това е тя, майката на Бела!

Глен насочи поглед към жената на улицата.

— По дяволите, Джени, това е клопка. Не казвай нищо, каквото и да чуеш — прошепна той, хвана я за ръката и тръгна към входа на кантората.

— Къде е дъщеря ми? Къде е Бела? — изкрещя Даун в лицето му, от устата ѝ изхвърча слюнка.

За част от секундата Тайлър я погледна право в лицето, после сведе поглед.

— Къде е тя, Глен? — повтори Даун и се опита да го хване за ръката и да го разтърси. Фотографите и операторът ги бяха наобиколили и запечатваха всеки миг, обикаляха около тримата, за да хванат най-добрия ракурс, докато репортерите крещяха своите въпроси, разделяйки Джейн от съпруга ѝ, оставяйки я да блуждае като изгубена овца.

— Той не е направил нищо. Невинен е и съдът го доказа! — извика тя сподавено, шокирана от атаката.

— Къде е детето ми? — кресна отново Даун, неспособна да пита нещо друго.

— Не знаем къде е — отвърна ѝ с писък Джейн. — Защо я остави сама в градината? Ето това искат да попитат хората.

— Млъкни, Джейн — сряза я Тайлър и я задърпа между фотоапаратите. Тим се доближи до Даун и ѝ предложи успокояващо paivib.